* * *

29 nov 2008, 21:43

Prosa » Otros

582 0 0

Тя сякаш нищо не разбра от онова, което се случваше в душата и в онзи миг.

Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,

на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.

... Разбира се, че в този момент радостта й бе някак безпричинна,

дори леко глуповата, но бе искрена и чиста, като ранния утренен пролетен

дъжд, който внася нежна свежест по туко-що появилата се трева...