29.11.2008 г., 21:43 ч.

* * * 

  Проза » Други
581 0 0
      Тя сякаш нищо не разбра от онова, което се случваше в душата и в онзи миг.

       Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,

       на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.

       ... Разбира се, че в този момент  радостта й бе някак безпричинна,

       дори леко глуповата, но  бе искрена и чиста, като ранния утренен пролетен

       дъжд, който внася нежна свежест по туко-що появилата се трева...

                                                                                                                 22 Април

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??