А ще ухае ли на портокалов цвят
Без теб... О, нежност моя! Не ще се притискам към силното ти тяло, за да изпиваш тревогата ми с устните си ненапили се. И когато поискам да докосна очите ти в мрака, през най-дългата нощ от живота ми, в която няма да те открия до себе си, ще изпитам непоносима горчивина за миговете, в които като ненаситна стихия си ме заливал и съм ставала просто мъглявина.
Без теб... Ах, сладост моя! Южняк разплитащ косите ми, тъй нетърпелив да изчака времето, за да излее в мен топлината си. Вечно скитащ се в мислите ми и каращ ме да забравя и името си дори, преминала за кой ли път над дъгата в длани, които, ако не правят с мен тези чудеса, съм тъжен портокалов цвят, носещ се по водата без цел, без посока, без ухание, без небеса.