А ти?...
Наблюдавал ли си дъждовните капки?... Как сте стичат по стъклата? Наистина са красиви. Всяка една от тях, събрала толкова живот... и колкото и да е странно – сякаш всяка капчица държи в себе си една малка искра огън, която съживява земята.
Вече вали от няколко часа и все пак не мога да се наситя... Винаги съм обичала дъжда, а ти? Точно един определен момент ми е любим и само заради него чакам да завали. Няколко секунди преди да падне първата капка... въздухът е натежал... топъл... мокър и спокоен... Мирише на есен – на шума и на мокра земя. И тогава... пада първата капчица... красота!
Замириса на чай. Винаги в това време си правя чай, от любимият ми... миризмата ме изпълва напълно и ми донася толкова много спомени, някои тъжни, някои – хубави... Сивкавата пара се издига над чашата и се отправя с танцувални стъпки към тавана.
Светкавица в далечината и след това – приглушен тътен, почти идващ от земята. И дъждът продължава да се стича по стъклата. Всяка капчица си проправя път надолу в тънички вадички, които отразяват задния двор.
Ето... в тази виждам огромната топола в двора на съседите, черните облаци в далечината и... отвъд тях. Всичко е видяно през една кристална призма, през която се различават и най-малките, незабележими за простото човешко око, детайли. Картината, пречупваща се през нея, става по-истинска и красива, отколкото е всъщност.
Единственото, което липсва в момента, е една хубава книга и картинката ще е завършена. Аз, седяща на перваза на големия прозорец в спалнята ми, с чаша ароматен чай в ръка, отправяйки се... Нанякъде...
Някъде Там, където всичко е такова, каквото бих искала да бъде и вали всеки ден. Навсякъде около мен ще е черно-бяло и красиво. И най-вече... спокойствието, за което копнея от толкова дълго време, ще ме обгръща от всички страни...
Иска ми се да го видиш... ще ти хареса..
Винаги съм обичала дъжда... а ти?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нищо Все права защищены
Поздрав! 
