Наблюдавал ли си дъждовните капки?... Как сте стичат по стъклата? Наистина са красиви. Всяка една от тях, събрала толкова живот... и колкото и да е странно – сякаш всяка капчица държи в себе си една малка искра огън, която съживява земята.
Вече вали от няколко часа и все пак не мога да се наситя... Винаги съм обичала дъжда, а ти? Точно един определен момент ми е любим и само заради него чакам да завали. Няколко секунди преди да падне първата капка... въздухът е натежал... топъл... мокър и спокоен... Мирише на есен – на шума и на мокра земя. И тогава... пада първата капчица... красота!
Замириса на чай. Винаги в това време си правя чай, от любимият ми... миризмата ме изпълва напълно и ми донася толкова много спомени, някои тъжни, някои – хубави... Сивкавата пара се издига над чашата и се отправя с танцувални стъпки към тавана.
Светкавица в далечината и след това – приглушен тътен, почти идващ от земята. И дъждът продължава да се стича по стъклата. Всяка капчица си проправя път надолу в т ...