Сърцето ù биеше развълнувано, кръвта ù кипеше, цялото ù същество трепнеше в очакване... В очакване на новото и необятното... Затвори очи, разпери ръце и вдиша дълбоко студения въздух. Дробовете ù се изпълниха с много и все така противоречиви чувства. Но точно в този момент нещо в нея се пречупи. Полъхът на живот бе по-голям и по-силен от несигурността и съпровождащите я страхове. Желанието ù да продължи напред, да вкуси живота и да се бори за всичко, за което така силно копнееше през цялото това време, надделя... Отвори широко очи, но този път нещо бе различно. Сега светът бе по-красив от всякога. В далечината слънцето започваше да наднича. Небето бе сякаш обрисувано от някой чудат художник. Незнайно как всичките нюанси на розовото и червеното се преплитаха, създавайки една вълшебна за очите гледка. Наистина си струваше да се живее! И сега тя вече го осъзнаваше. Този изгрев не бе просто поредния изгрев. Това бе едно ново начало. Промените към по-добро тепърва предстояха и този път тя знаеше какво трябваше да направи...