Малка бе тя - не знаеше какво е любовта. Компютър бяха и купили послучай новогодишните празници, взе да сърфира из интернета и попадна на едно момче. Без да знае, че ще се влюби, като на шега започна да си пише с него. След време разбра, че не е просто приятелство, а нещо по-вълшебно. Да, това беше любовта! Един път идва при теб тя. Беше едва на 15, не знаеше как да го спечели, как му да покаже, че иска да е с него, че той е човекът за нея, а и той не и го позволи. Тя си имаше приятели, никога не е оставала сама, но не беше с този, с който искаше да бъде. Във всеки друг търсеше него. Дните си минаваха, годините отлитаха, малкото момиче вече бе голяма жена. И какво от това? Това бяха просто няколко години, реално погледното нищо от житейския и път на тази земя. Ала беше много, наистина беше много. Споменът за онова момче все още беше в нея. Сърцето и неспирно туптеше, когато го видеше, когато чуеше гласа му. Него беше избрала сред милион други - да, точно него, ала той не и обръщаше внимание. Но днес... днес е най-щастливият ден в живота и. През изминалото време беше в очакване да чуе най-нежните слова, най-истинските - от неговите устни. Каза и, че иска да е с него, че тя в за него! Това я направи най-щастливата за този момент. ОБИЧАМ ТЕ! - един ден прочете това, дори и да беше sms - все пак означава нещо. Дали да вярва или не, не знае! За него би направила всичко, би превърна нощта в ден, мрака в светлина, ако можеше изобщо да стори това. Една мечта я е завладяла сега - да я обича такава, каквато е, а не такава, каквато той иска да бъде. Заради него би изневерила и всеки би наранила...
Обичам те, дяволче!!!
© Меглена Стефанова Все права защищены