Ласката на Нощта събуди заспалото романтично усещане... Прозорците ми смигнаха и пожелаха за мен Лунна нощ... Леглото ми, стоплено от мекото тяло, показа сексапилния си крак. Докоснах го с пръсти, но се опарих... Завивката стенеше върху мен, самотна и трепереща от студ Душевен... Поисках да я стопля... Извадих Сърцето си и загърнах го с Нея... А Тя - милата - невярваща във Топлината, започна да се бори срещу горещата си същност... Изплашена от усещането различно, Тя отчаяно и БЕЗУМНО тичаше по наклонената плоскост на Отчаянието си, Невиждаща и глуха за мен... Смазващата реалност стисна гърлото ми с грубата си ръка... Конвулсии разтърсиха Тялото, размазано от Скръб... Ръцете трепереха разплакани, а главата ми се блъскаше сред мебели, изплашени до смърт... Аз виках като Лудостта, когато е пияна, а Стихът, разкъсан от зъбите разтракани, пълзеше едва през Пътищата на Моето Бленувано ЩАСТИЕ... Листите изпод пръстите, мазни от пот, изскачаха измачкани и истерично подскачаха към напечатаните ...