12.07.2008 г., 21:00 ч.

Абстрактно 

  Проза » Други
936 0 2
2 мин за четене

Ласката на Нощта събуди заспалото романтично усещане... Прозорците ми смигнаха и пожелаха за мен Лунна нощ... Леглото ми, стоплено от мекото тяло, показа сексапилния си крак. Докоснах го с пръсти, но се опарих... Завивката стенеше върху мен, самотна и трепереща от студ Душевен... Поисках да я стопля... Извадих Сърцето си и загърнах го с Нея... А Тя - милата -  невярваща във Топлината, започна да се бори срещу горещата си същност... Изплашена от усещането различно, Тя отчаяно и БЕЗУМНО тичаше по наклонената плоскост на Отчаянието си, Невиждаща и глуха за мен... Смазващата реалност стисна гърлото ми с грубата си ръка... Конвулсии разтърсиха Тялото, размазано от Скръб... Ръцете трепереха разплакани, а главата ми се блъскаше сред мебели, изплашени до смърт... Аз виках като Лудостта, когато е пияна, а Стихът, разкъсан от зъбите разтракани, пълзеше едва през Пътищата на Моето Бленувано ЩАСТИЕ... Листите изпод пръстите, мазни от пот, изскачаха измачкани и истерично подскачаха към напечатаните страници... Половата ми система изпуши лулата си, БЕЗУЧАСТНА към стремленията на Душата ми - Сърце, а сплесканите ми гърди не искаха да приемат Измамата, опустошила Страстите, раждащи МЕН... Очите ми, загрубели от Лъжи, приличаха на изпъкнали Предателства, а Мислите танцуваха сред черни облаци в главата ми, диктуваха Живота ми - Съдба...

  Жажда за Любов изду гърдите ми... Чувствах се като жаба, целуната от Времето... с изскубани коси...

  Фобиите, танцуващи танго, жаргонно кълчеха наедрелите си крака пред очите на психастеничните ми страдания...

  Въздухът ме изсмука, както паяк изсмуква Любовницата си - Муха...

  Усетих как след миг се превърнах в Какавида, за да запазя чистотата на Душата си, а изгризаното ми гърло псуваше мухите, накацали горещата му плът, но те, задълбали вонящите си крака в лепкавата кръв, пируваха...

   Лицето ми се усмихна студено... ПЛАЧЕШЕ... а горящите ми сълзи измиваха греховните детайли, клеясали сред тавана на подкорието...

   Плачът не облекчи ранената Душа... Душегубците се изпразват плачейки...

   Самотата парализира обонянието, вкусовете и Желанието да достигнеш до Небето...

   Тазът е прикован към разстроения стол - флуидите, на който се съвкупляват с моите настръхнали бедра...

    Нощта спусна щори върху прозорците, молещи се за спасението на Душата...

    Отчаяна и изтощена завивката ми се предаде и прегърна Горещото си сърце...

    Отчаяна и изтощена Аз се предадох и прегърнах горещото си лице... Събрах Сълзите в чаша, която счупих за късмет... ... Взех друга и ПОСЯХ ЦВЕТЯ, които повикаха Слънцето...

                                         И сложи се КРАЙ на НОЩТА...   

 

http://vbox7.com/play:03f2a21c 

© Л-Е Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??