25 окт. 2008 г., 09:25

Addicted To You

1.5K 0 3
1 мин за четене

     И всичко се повтаря. Отново влизам в онзи объркан  кръг на чувствата и този път, както и миналия, не знам отговора на всичко. Може би някъде вътрешно в себе си знам какво искам и какво трябва да направя, но не мога да го кажа на глас, не мога да го направя. И така всеки път. Все нещо ме спира и аз не правя това, което е решаващо за мен. Всеки път си казвам, че няма смисъл, че нещо ще се обърка, че нямам шанс. Така и този път. Така ще е и за напред... Всичко се връща като стара забравена лъжа, на която можеш да повярваш отново. Да, лъжа е, не е истинско, сякаш нереално аз сега съм с теб, гледам те и съм объркана повече от всякога. Пристрастена съм към теб, не мога да престана да те гледам, опияняваш ме. Знам, че всичко това е грешно и безсмислено, но просто имам нужда да го правя, да бъда грешна макар и да знам, че идва краят, макар да знам, че ще е болезнено. Рискувам... както всеки друг път. Правя грешка след грешка и сякаш не мисля, сякаш вече всичко е без значение и само ти си тук. Стоя тиха до теб и не смея да кажа нищо, защото знам, че без да искам ще кажа всичко, а не трябва. Тиха съм. Усещам болка, но има ли значение?! В очите си усещам сълзи, но те не потичат, в сърцето усещам болка, неописуема и тежка... Крещя! Крещя на ум. Крещя на целия свят, че те обичам и че не искам да се отдалечавам от теб макар и да знам каква е реалността... Жестока и нечестна... Обичам това, което съм, когато съм с теб. Аз не съм тук. Аз съм там, където няма омраза, няма нищо лошо...  Но има ли значение?! Не, няма... Няма и да има... За теб аз ще остана просто Някой... Някой, готов на всичко за теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като чета тези редове имам чувството, че аз съм ги писала. Разбирам какво чувстваш и защо не искаш да го споделиш, но има светлина в тунела.Винаги има светлина! И когато моментът дойде няма да има значение колко време си чакала.
    "Най-хубавият момент в любовта е моментът, когато изкачваш стълбите."
  • Шанс,научих ги вече.
  • Ей Аби, я върви да си учиш уроците!

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...