25.10.2008 г., 9:25

Addicted To You

1.5K 0 3
1 мин за четене

     И всичко се повтаря. Отново влизам в онзи объркан  кръг на чувствата и този път, както и миналия, не знам отговора на всичко. Може би някъде вътрешно в себе си знам какво искам и какво трябва да направя, но не мога да го кажа на глас, не мога да го направя. И така всеки път. Все нещо ме спира и аз не правя това, което е решаващо за мен. Всеки път си казвам, че няма смисъл, че нещо ще се обърка, че нямам шанс. Така и този път. Така ще е и за напред... Всичко се връща като стара забравена лъжа, на която можеш да повярваш отново. Да, лъжа е, не е истинско, сякаш нереално аз сега съм с теб, гледам те и съм объркана повече от всякога. Пристрастена съм към теб, не мога да престана да те гледам, опияняваш ме. Знам, че всичко това е грешно и безсмислено, но просто имам нужда да го правя, да бъда грешна макар и да знам, че идва краят, макар да знам, че ще е болезнено. Рискувам... както всеки друг път. Правя грешка след грешка и сякаш не мисля, сякаш вече всичко е без значение и само ти си тук. Стоя тиха до теб и не смея да кажа нищо, защото знам, че без да искам ще кажа всичко, а не трябва. Тиха съм. Усещам болка, но има ли значение?! В очите си усещам сълзи, но те не потичат, в сърцето усещам болка, неописуема и тежка... Крещя! Крещя на ум. Крещя на целия свят, че те обичам и че не искам да се отдалечавам от теб макар и да знам каква е реалността... Жестока и нечестна... Обичам това, което съм, когато съм с теб. Аз не съм тук. Аз съм там, където няма омраза, няма нищо лошо...  Но има ли значение?! Не, няма... Няма и да има... За теб аз ще остана просто Някой... Някой, готов на всичко за теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като чета тези редове имам чувството, че аз съм ги писала. Разбирам какво чувстваш и защо не искаш да го споделиш, но има светлина в тунела.Винаги има светлина! И когато моментът дойде няма да има значение колко време си чакала.
    "Най-хубавият момент в любовта е моментът, когато изкачваш стълбите."
  • Шанс,научих ги вече.
  • Ей Аби, я върви да си учиш уроците!

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...