25 oct 2008, 9:25

Addicted To You

  Prosa » Relatos
1.5K 0 3
1 мин за четене

     И всичко се повтаря. Отново влизам в онзи объркан  кръг на чувствата и този път, както и миналия, не знам отговора на всичко. Може би някъде вътрешно в себе си знам какво искам и какво трябва да направя, но не мога да го кажа на глас, не мога да го направя. И така всеки път. Все нещо ме спира и аз не правя това, което е решаващо за мен. Всеки път си казвам, че няма смисъл, че нещо ще се обърка, че нямам шанс. Така и този път. Така ще е и за напред... Всичко се връща като стара забравена лъжа, на която можеш да повярваш отново. Да, лъжа е, не е истинско, сякаш нереално аз сега съм с теб, гледам те и съм объркана повече от всякога. Пристрастена съм към теб, не мога да престана да те гледам, опияняваш ме. Знам, че всичко това е грешно и безсмислено, но просто имам нужда да го правя, да бъда грешна макар и да знам, че идва краят, макар да знам, че ще е болезнено. Рискувам... както всеки друг път. Правя грешка след грешка и сякаш не мисля, сякаш вече всичко е без значение и само ти си тук. Стоя тиха до теб и не смея да кажа нищо, защото знам, че без да искам ще кажа всичко, а не трябва. Тиха съм. Усещам болка, но има ли значение?! В очите си усещам сълзи, но те не потичат, в сърцето усещам болка, неописуема и тежка... Крещя! Крещя на ум. Крещя на целия свят, че те обичам и че не искам да се отдалечавам от теб макар и да знам каква е реалността... Жестока и нечестна... Обичам това, което съм, когато съм с теб. Аз не съм тук. Аз съм там, където няма омраза, няма нищо лошо...  Но има ли значение?! Не, няма... Няма и да има... За теб аз ще остана просто Някой... Някой, готов на всичко за теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като чета тези редове имам чувството, че аз съм ги писала. Разбирам какво чувстваш и защо не искаш да го споделиш, но има светлина в тунела.Винаги има светлина! И когато моментът дойде няма да има значение колко време си чакала.
    "Най-хубавият момент в любовта е моментът, когато изкачваш стълбите."
  • Шанс,научих ги вече.
  • Ей Аби, я върви да си учиш уроците!

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...