Алармата извъння в 7:00, беше първият работен ден. Елена посегна с ръка да я изключи и часовника падна на земята. Стресна се от шума и веднага скочи от леглото.
- По дяволите! - каза тихо тя и мушна пантофите си.
Толова се радваше, че започва работа, а така мразеше да става рано. Майка й все й казваше, че ако продължава да спи до обяд, ще си проспи живота, от сън спомен нямало.
След час, вече беше във фирмата. Дженифър я посрещна.
- Тези токчета ми харесват, в тон с униформата са, бялата ризка също е добре като за първи ден. - каза Дженифър, докато отиваха към офиса на брат й.
- Е, постарах се.
- Личи си. - усмихна се Раян, който тъкмо отваряше вратата. - Тъкмо идвах да ви търся. Вече ми е нужна помощта ти, затова предлагам за започваме. Нека идем в твоя кабинет.
- Добре.
- Ти обаче си доста мълчалива... - обади се Джен.
- Просто ми трябва малко време да свикна.
- Имаш го. Аз отивам да принтирам доклада по новия проект, Раян ще ти обясни всичко в кабинета ти.
Само при мисълта, че ще ос ...