Алармата извъння в 7:00, беше първият работен ден. Елена посегна с ръка да я изключи и часовника падна на земята. Стресна се от шума и веднага скочи от леглото.

- По дяволите! - каза тихо тя и мушна пантофите си.
Толова се радваше, че започва работа, а така мразеше да става рано. Майка й все й казваше, че ако продължава да спи до обяд, ще си проспи живота, от сън спомен нямало.
След час, вече беше във фирмата. Дженифър я посрещна.
- Тези токчета ми харесват, в тон с униформата са, бялата ризка също е добре като за първи ден. - каза Дженифър, докато отиваха към офиса на брат й.
- Е, постарах се.
- Личи си. - усмихна се Раян, който тъкмо отваряше вратата. - Тъкмо идвах да ви търся. Вече ми е нужна помощта ти, затова предлагам за започваме. Нека идем в твоя кабинет.
- Добре.
- Ти обаче си доста мълчалива... - обади се Джен.
- Просто ми трябва малко време да свикна.
- Имаш го. Аз отивам да принтирам доклада по новия проект, Раян ще ти обясни всичко в кабинета ти.

Само при мисълта, че ще остане с него в една стая изтръпна. С шефа, в една стая, само двамата. "Дишай, дишай! Работим заедно, секретарка съм му, естествено, че ще оставаме сами понякога. Не се филмирай! Спокойно!" - Елена дишаше тежко, една буца беше заседнала в гърлото й, но с привидно спокойствие го последва и влязоха в кабинета й.

- Елена, слушаш ли ме? - попита той след като приключи с кратката си пледоария и забеляза отвеяния й поглед.

- Ъ, да, разбира  се. Ще се справя с задачите си. - измъкна си от положението тя.

- Добре ли си? - той нежно се усмихна и сложи съвсем леко ръка на рамото й.

- Да, страхотно даже. - тя започна да бращулеви глупости докато зяпаше ръката му.

- Притеснена си, разбирам. Ще свикнеш с мен, с колегите, всичко ще е наред. - той се отдръпна.

 - Да, ще се приспособя. Аз... съжалявам, просто съм малко... - тя замълча.

- Малко "нова тук" - той се засмя и разведри обстановката.

След това много внимателно й обясни всичко и тя веднага се зае с задачите си. Така с няколко телефонни разговора и изчетени папки, първият ден приключи съвсем нормално.

 Напът за вкъщи Елена звънна на Алис.
- Ало, кво става г-жо секретар? - пошегува се блондинката.
- Тъкмо приключих, сега се прибирам.

- Супер, отбий се вкъщи, имам да ти казвам нещо!
- Не може ли довечера да ми го кажеш?
- Не, трябва веднага!
- Ох, добре, идвам.
- Окей, айде затварям, че някой звъни на вратата.

След двайсетина минути Елена стигна блока и се закачва по стълбите. Тогава един симпатичен мъж слизаше надолу, мина много бързо покрай нея и леко я бутна.

- Ей!
- Сори.
Когато Елена се качи до апартамента на Алис, позвъни и тя светкавично й отвори. Гримът й беше леко размазан.
- Алис, какво има? - Елена беше доста учудена.
Приятелката й силно я прегърна.
- Мразя тъпите мъже!
- Защо какво има, преди малко беше супер щастлива по телефона?!
- Щях да ти казвам, че съм намерила сериозен и добър мъж до себе си, което знаеш-при мен е трудно, рядко се случва да харесам някой мъж. И тъкмо харесах един, и той ме заряза!
- Какво? Ей, чакай, той със синьо яке ли беше?
- Да, защо?
- И тъкмо си тръгна нали?
- Да...
- Тъпак!
- Каза ми, че още имал чувства към бившата си... тогава защо, забога, спа с мен?!
- О, слънце! - Елена я прегърна силно и нежно я целуна в косите.
- Ето затова предпочитам нежния пол! Имам огромно желание да се напия!
- И без това щяхме да празнуваме, ще се обадя на Дрейк и след няколко часа ще излезем някъде, става ли?
- Ще ми се да си останем по женски, без мъже.
- Е, Дрейк не е точно мъж... - пошегува се Елена.
- И все пак. Остани, ще пийнем нещо тук, а след това ще излезем?
- Окей.
Елена се обади на майка си и я предупреди, че няма да се прибира. Алис взе чаши и бутилка уиски.
- Наздраве, за приятелките като теб! - каза Алис и отпи повече от половината съдържание в чашата.
- Наздраве, за жените! - Елена не й отстъпи и също отпи доста.
И така тост, след тост, след тост. За купоните, за цигарите, за целувките, за жените кучки, за зелените маслинки, за алкохола, и за всякакви абсурдни неща. И така докато бутилката не свърши и не стана време за излизане.
- Ами, аз сега какво да облека?! Няма да ходя на бар с униформа от работата!
- Ще облечеш някоя моя рокля.
- Добре, коя?
- Сега ще видим...
Алис извади почти всичко от гардероба си и го захвърли на леглото.
- Аз ще облека тази-червената.
- Не е ли доста къса? - попита замяна Елена.
- Май не си добре! Напълно подходяща е за бар.
- Добре де, добре! Блондинка с червена рокля - образът ти на кучка е готов.
- Супер! Сега избери нещо за своя образ.
- Тази става ли? - попита Елена и взе първата която хвана.
- Не. Бяла е, ще изглеждаш като девственица, която се прави на голяма жена. Вземи нещо по-така.
- Тогава, пълната противоположност - тази - черната?
- Да, тази става.
След доста мотане, обличане и гримиране, най - после излязоха. След около час бяха пред един от баровете, който преди редовно посещаваха.
- Ето, отдавна не бяхме идвали, завръщаме се! - извика Елена на приятелката си, след като взе личната си карта от охраната и слезе по стълбите.
- Така е! Време е за купон!
В бара, доста се забавляваха. Танцуваха, смяха се без причина, занасяха се с разни глупави момченца, дори шмръкнаха някоя и друга линийка. Елена беше много против тези неща, но тази вечер нещо в нея се бе пречупило. Беше доста разкрепостена, разпускаше й се, празнуваше й се.

- Беше доста добре нали? - попита замаяно Алис, докато чакаше Елена да отключи апартамента й.
- Що за глупава ключалка имаш?! - тя не можеше да нацели ключа - А, ето! Хайде! Влизай, живо, живо!
- Добре де, стига си ми викала. - каза Алис и се пльосна на дивана.
- Ммм, какво ми е любовно! - смееше се Елена, докато сядаше до приятелката си.
- Беше забавно. - каза тихо Алис и сложи глава на рамото й.
- Така си е, хайде да го направим още по-забавно. - каза Елена докато прокарваше пръсти през косата й.
- Какво имаш предвид?! - каза Алис, след като се поизправи и подло се усмихна.
- Много добре знаеш! - Елена я погледна право в очите, доколкото можеше с тези мътни очи, де.
Алис реши да не бави повече нещата и бързо я целуна. След това се премести и седна в нея. Целуна я отново, но този път по-нежно. Дъхът им на уиски и водка се сля в едно. Докато се движеше в скута й, целувките ставаха все по-силни и страстни. Езиците им се преплитаха. Елена взе нещата в свои ръце. Избута я леко и я постави в легнало положение на дивана, след това застана върху нея, вплела пръсти в косата й. Без да мисли бързо я целуна, дълги целувки, след това къси, прекъсвани от някоя мръсна дума, и отново дълги и страстни. Сега целта на Елена беше вратът на Алис, тя жадно впи устни в него, след което бавно го обходи с език. През това време Алис прокарваше пръсти по гърба й, докато най-накрая успя да откопчее роклята й и леко да я смъкне.
- Хей! - каза заплашително Елена.
- Тихо. - каза Алис и я преобърна, сега тя беше отгоре.
След това смъкна съвсем роклята й и я захвърли, после махна и своята. Върна вниманието си отново върху Елена и доближи устни до нейните и просто я наблюдаваше. Приятелката й обаче не издържа и захапа долната й устна.
- Ау! - каза Алис и се засмя.
- За малко са скъсаш ципа на роклята ми, така де на твоята! - оправда се Елена и я придърпа по близо към себе си.
- Така значи! Е, не знаеш какво може приятелката ти! - ухили се Алис.
- Покажи ми, тогава.
Алис прокара език по устните й, след това надолу по врата й, разменяше ту език, ту нежна целувка.
- Ах, защо ми беше да ти казвам слабото си място, Алис! - каза сподавено Елена, след което думите й бяха заменени от стенатия.
Алис не каза нищо, просто продължи. Разкопча сутиена й, повдигна го и го захвърли. Елена я забеляза да се усмихва. Алис прокара пръст по зърната й, по корема й, задържа се за известно време там, след което повдигна поглед нагоре, и с език се върна на зърната й. Първо ги хапеше, след това леко ги засмука.
- Ти си една луда кучка! - чу се измежду стенанията на Елена.
- Млъквай! - каза Алис и целуна устните й, докато насочи ръка към бикините й.
Дъхът й поглъщаше стенанията на Елена, докато ръката й рисуваше по нежната й плът, под материята на бельото. След като всички движения станаха много по-бързи... Елена свърши.
- Ти си най-добрата приятелка! - каза тя, през смях.
- Знам, захарче! - засмя се и Алис.
- Аз също съм добра приятелка, особено когато съм пияна! На къде беше спалнята? - попита Елена и без да чака отговор задърпа Алис към една от стаите. - Сега ще видиш!