| Ана се завъртя игриво пред огледалото.
- Кокетка! - зависливо подхвърли Таня.
Ана не обърна внимание на думите ù. Новият бански костюм ù стоеше чудесно. Той беше изрязан доста дълбоко и предизвикателно разкриваше прелестните ù форми. Тя се обърна и забеляза младия продавач, който се облизваше от възбуда. Ана закрачи бавно към него, покръшвайки стройните си бедра.
- Какво си се опулил? - изръга в ребрата мъжа си мощна цоцолана. - Не те ли е срам, Стояне, имаш деца големи колкото нея!
Мъжът ù, чието теме лъщеше като месечина, се облизваше като котарак, забелязал тлъста мишка. "Ама, че захарче! - мислеше си той. - Ще те схрускам, сладурчето на батко!"
- Помогни ми с тези бански! - изръга го жена му. Цоцоланата се опитваше да се вмъкне в бански костюм, който беше с три размера по-малък. Също като в приказката, когато доведените сестри на Пепеляшка, се опитваха да надянат стъклената пантофка.
- Разбира се, скъпа! - измънка плешивкото и се усмихна фалшиво.
Очите му продължаваха да опипват заоблените форми на девойчето.
- Харесвам този бански костюм! - палавото езиче пробяга по устните й.
- Ъ...ъ...ъ... - едва успя да изрече младият продавач. Той си беше глътнал езика. Очите му бяха изпъкнали толкова много, сякаш някой го беше надул с помра.
- Ще го взема - продължи Ана и кокетно засука къдрица. - Отива на косата ми!
- Да, да - най-сетне успя да проговори продавачът. - Стои ви чудесно!
Ана плати и излезе навън. Малкото магазинче беше на не повече от тридесет метра от пясъчния бряг.
- Захарни петлета, захарни петлета! - викаше малко циганче.
- Студена бира, изпотена! - дереше си гърлото по-големият му брат.
- Ей, манго, тука! - извика някакъв младеж. - Колко е бирата?
Циганчето не издържа на наглото държание на юношата и не остана длъжно:
- А бе, бате, като гледъм ти голям юнак! От хала деветоглава мляко доиш, на мечки-стръвници руното пощиш, на вълци-единаци зъбите броиш! Страшен юнак си, бате! Само мустаците като ти гледам ба, - още самодивско мляко има - страх ме хваща, сън не ма лови, ба, бате!
- А бре, манго, ти си имал голяма уста! - ядоса се не на шега младежът. - Сега ще ти... - младежът неочаквано замлъкна.
- Що се заяждаш с братлето?! - запита огромен като канара циганин. - Да не сакаш мечка-стръвница да те гази?!
- Ъ...-ъ...ъъъ - замънка студентчето. - Аз само се шегувах - изтри си той челото. - Прости ми!
- Ще те простя аз набързо! - намръщи се циганинът. - Брато тука за един чорба скъсва крака от одене, а ти прави на мъж. Чакай да ти кажа кой мъж!
Студентчето полетя като стрела, завихряйки облак пясък след себе си. Ако тасманийският дявол го видеше, щеше да се пръсне от завист.
А сега нека да оставим нашите герои и да видим какво стана с кокетката Ана или, както я наричаха приятелките ú - Афродита.
- Та на на на, та на на на,
аз съм малка пеперуда.
тъжна е моята душа,
самотна скитам в нощта!
- си тананикаше девойчето и нежното ú гласче се смесваше с прибоя на вълните. Тя закърши плавно снага и заподскача като скакалец от скала на скала.
Появата ú беше истинска сензация. Няколко млади "гларуси" скочиха като пружинки и се затекоха към нея, за да предложат услугите си.
- Спокойно, другари комсомолци! - разблъска тълпата Очиларкото. - Това е моето момиче!
- Ей, Цайко - пренебрежително го погледна висок младеж с набито като пехливанин тяло, - защо не се пръждосаш, докато си още цял?!
- Ей, Четири очи - намеси се приятеля на пехливана. - Защо не се прибереш в къщи и гледаш "Лека нощ, деца"? Довечера е специален епизод за Педя човек - лакът брада!
- Ние ще се погрижим за твоето момиче - продължи борчето. - Нали, прекрасна лейди?! Благородният рицар Галихар на вашите услуги!
Ана кокетно му подаде ръка. Приятелят ú я изгледа изумен, сякаш го бе ударил гръм от ясно небе.
- Ами аз?! - почти проплака то.
- Пръждосвай се, Очиларко! Още ли си тук?! - гларусът го блъсна грубо.
Очиларкото падна по гръб и очилата му се забиха в пясъка.
- Добро момче! - похвали го бабаита. - Бъди послушен и мама ще ти даде сладка!
"Мръсно копеле! - скръцна със зъби Очиларкото. - Ще ти дам да се разбереш! Жалко, че не владееше бойни изкуства, като джудо или самбо. Самбото беше смесица от жио-жицо, карате и айкидо и беше създадено специално за армията. По-точно за Черните барети. Самбото беше забранено за обикновените граждани. Очиларкото, син на "врагове на народа" или "буржоазни издънки", така наричаха неговото семейство, не можеше дори и да мечтае да тренира самбо. Неговият най-добър приятел имаше брат, който беше Черна барета. Когато се върнеше в Сараево, той щеше да го помоли да му покаже някоя схватка. Ще тренира усилено цялата година. И на следващата лятна почивка нека тези бабаити пак да се опитат да му отнемат момичето. Ще помете земята с тях и ще ги рита, докато не заплачат като бебета ..."
Тиинейджърът се отправи към бараките. Той хвърли крадешком поглед през рамо, за да види как неговото момиче флиртува с местните гларуси. Може би по-добре, за сега, беше да погледа телевизия. Той обожаваше телевизия. "Ну заец, погоди" и "Пинко, розовата пантера" бяха любимите му детски филми.
- Ту... ту... тууу...
Тръбата. Беше време за вечерна проверка.
- Никакви дискотеки! - предупреди ги комсомолският секретар. - В 10 часа искам всички в леглата. И да не си мислите да се измъквате, и да скитате цяла нощ по баровете!
Разнесе се неодобрително шушукане.
- Аз лично ще направя проверка по спалните. Който липсва, да се смята за изключен!
- Изключен, задника ми! - потупа се по задните си части едно момче от крайните редици.
Приятелите му се разсмяха на шегата.
- Шт ... - скастри ги някой отпред. - Мълчете или ще ни отнемат телевизията.
- Свободни сте! - свърши най-сетне конското партийният секретар.
Младежите бързо се затичаха към бараките, защото новият епизод на "Робинята Изаура" беше започнал. Очиларкото се огледа внимателно и се измъкна през дупката на телената мрежа. Той се беше замислил толкова много, че дори не усети кога беше стигнал до брега.
Заразхожда се с ръце в джобовете, а в сърцето му гореше люта рана. Духаше силен вятър и вълните се разбиваха с грохот в крайбрежните канари. Една огромна вълна почти го измокри до кости, но той дори не я усети.
- Здравей! - някой застана до него и го докосна нежно по рамото.
Дори и без да се обърнеше, Очиларкото знаеше кой е. Данчето!
"Лепка такава" - намръщи се тиинейджърът.
- Моля те, остави ме! Искам да съм сам!
- Научих какво стана тази вечер. Ана те заряза заради някакви местни момчета!
Очиларкото се изплю гневно на пясъка. Слуховете сякаш имаха криле и не можеха да останат скрити.
- Значи си научила! - въздъхна тежко той. - Ана ще ми разбие сърцето!
- Защо си толкова глупав?! - намръщи се момичето. - Само погледни истината в очите ! Ана е кокетка. Тя не е момиче за теб. Днес е с един, утре - с друг! Никога няма да ти бъде вярна, защото...
Очиларкото дочу звънливо гласче. Някой се смееше. Нямаше съмнение. Беше неговата измамна приятелка навярно!
- До утре ! - Данчето въздъхна тежко и го целуна по бузата. - Сърцето ми се къса, като те гледам как се мъчиш!
Момичето се загърна плътно в горнището и се отправи към бараките.
- Почакай!
Данчето се спря, невярвайки на ушите си.
Тя си спомни за страстната целувка във влака и сърцето ú отново се изпълни с надежда.
- Моля те, повикай Ана. Искам да поговоря с нея.
- Глупчо! Тя не те обича! Сляп ли си?!
-Да! Аз съм късоглед и пея в хора - опита да се пошегува той.
Данчето не схвана шегата му и той продължи:
- Моля те, повикай я!
- Добре - въздъхна девойката. - Да знаеш, правя го само заради тебе! Ако беше някой друг, дори не бих слушала врели-некипелите му! Почакай тук - намръщи се тя и се отправи към бараките...
"Ана" - разкривеният надпис едва се четеше в тъмното. "Ах, боли сърце, боли..."
Вълната заличи надписа на пясъка и заля голите крака на момчето. То въздъхна дълбоко и отново изписа името на любимата си. "Ах, защо, защо?! Защо ме остави? Какво сбърках?!" Той загриза ноктите си от отчаяние и почти не забеляза малкото раче, тичащо по пясъка.
- Горкото! - едва не го смачка той. - И ти си самотно. Също като мене! - Рачето го защипа по пръста и той изохка. - Никой не ме харесва! -очите му се изпълниха със сълзи.- Защо майка ме роди на този свят?! Дори и родният ми баща не иска да ме види!
Една гореща сълза се отрони от окото му и опари голата му буза. Някой нежно го докосна по рамото. Очиларкото дори не беше усетил кога Данчето се беше върнала.
- Няма я! - девойчето го погледна влюбено. - Няма я никъде! Някой момичета се кълняха, че са я видели да се измъква с младеж от селото. Навярно същият, с когото се е запознала на плажа!
- Курва! - гневът му изригна като вулкан, който се беше таил сто години. - Ще ми плати! Само да я пипна!
Момчето сви пестници.
- Почакай! Ще дойда с теб!
- Остави ме на мира! - сви гневно вежди тинейджърът и се отправи към бараките. Той щеше да ú даде един малък урок. О, да...
|
Поздрав най-сърдечен!