Афродита, богинята на любовта
7 мин за четене
| Ана се завъртя игриво пред огледалото. - Кокетка! - зависливо подхвърли Таня. Ана не обърна внимание на думите ù. Новият бански костюм ù стоеше чудесно. Той беше изрязан доста дълбоко и предизвикателно разкриваше прелестните ù форми. Тя се обърна и забеляза младия продавач, който се облизваше от възбуда. Ана закрачи бавно към него, покръшвайки стройните си бедра. - Какво си се опулил? - изръга в ребрата мъжа си мощна цоцолана. - Не те ли е срам, Стояне, имаш деца големи колкото нея! Мъжът ù, чието теме лъщеше като месечина, се облизваше като котарак, забелязал тлъста мишка. "Ама, че захарче! - мислеше си той. - Ще те схрускам, сладурчето на батко!" - Помогни ми с тези бански! - изръга го жена му. Цоцоланата се опитваше да се вмъкне в бански костюм, който беше с три размера по-малък. Също като в приказката, когато доведените сестри на Пепеляшка, се опитваха да надянат стъклената пантофка. - Разбира се, скъпа! - измънка плешивкото и се усмихна фалшиво. Очите му продължаваха да опипват заоблените форми на девойчето. - Харесвам този бански костюм! - палавото езиче пробяга по устните й. - Ъ...ъ...ъ... - едва успя да изрече младият продавач. Той си беше глътнал езика. Очите му бяха изпъкнали толкова много, сякаш някой го беше надул с помра. - Ще го взема - продължи Ана и кокетно засука къдрица. - Отива на косата ми! - Да, да - най-сетне успя да проговори продавачът. - Стои ви чудесно! Ана плати и излезе навън. Малкото магазинче беше на не повече от тридесет метра от пясъчния бряг. - Захарни петлета, захарни петлета! - викаше малко циганче. - Студена бира, изпотена! - дереше си гърлото по-големият му брат. - Ей, манго, тука! - извика някакъв младеж. - Колко е бирата? Циганчето не издържа на наглото държание на юношата и не остана длъжно: - А бе, бате, като гледъм ти голям юнак! От хала деветоглава мляко доиш, на мечки-стръвници руното пощиш, на вълци-единаци зъбите броиш! Страшен юнак си, бате! Само мустаците като ти гледам ба, - още самодивско мляко има - страх ме хваща, сън не ма лови, ба, бате! - А бре, манго, ти си имал голяма уста! - ядоса се не на шега младежът. - Сега ще ти... - младежът неочаквано замлъкна. - Що се заяждаш с братлето?! - запита огромен като канара циганин. - Да не сакаш мечка-стръвница да те гази?! - Ъ...-ъ...ъъъ - замънка студентчето. - Аз само се шегувах - изтри си той челото. - Прости ми! - Ще те простя аз набързо! - намръщи се циганинът. - Брато тука за един чорба скъсва крака от одене, а ти прави на мъж. Чакай да ти кажа кой мъж! Студентчето полетя като стрела, завихряйки облак пясък след себе си. Ако тасманийският дявол го видеше, щеше да се пръсне от завист. А сега нека да оставим нашите герои и да видим какво стана с кокетката Ана или, както я наричаха приятелките ú - Афродита. - Та на на на, та на на на, аз съм малка пеперуда. тъжна е моята душа, самотна скитам в нощта! - си тананикаше девойчето и нежното ú гласче се смесваше с прибоя на вълните. Тя закърши плавно снага и заподскача като скакалец от скала на скала. Появата ú беше истинска сензация. Няколко млади "гларуси" скочиха като пружинки и се затекоха към нея, за да предложат услугите си. - Спокойно, другари комсомолци! - разблъска тълпата Очиларкото. - Това е моето момиче! - Ей, Цайко - пренебрежително го погледна висок младеж с набито като пехливанин тяло, - защо не се пръждосаш, докато си още цял?! - Ей, Четири очи - намеси се приятеля на пехливана. - Защо не се прибереш в къщи и гледаш "Лека нощ, деца"? Довечера е специален епизод за Педя човек - лакът брада! - Ние ще се погрижим за твоето момиче - продължи борчето. - Нали, прекрасна лейди?! Благородният рицар Галихар на вашите услуги! Ана кокетно му подаде ръка. Приятелят ú я изгледа изумен, сякаш го бе ударил гръм от ясно небе. - Ами аз?! - почти проплака то. - Пръждосвай се, Очиларко! Още ли си тук?! - гларусът го блъсна грубо. Очиларкото падна по гръб и очилата му се забиха в пясъка. - Добро момче! - похвали го бабаита. - Бъди послушен и мама ще ти даде сладка! "Мръсно копеле! - скръцна със зъби Очиларкото. - Ще ти дам да се разбереш! Жалко, че не владееше бойни изкуства, като джудо или самбо. Самбото беше смесица от жио-жицо, карате и айкидо и беше създадено специално за армията. По-точно за Черните барети. Самбото беше забранено за обикновените граждани. Очиларкото, син на "врагове на народа" или "буржоазни издънки", така наричаха неговото семейство, не можеше дори и да мечтае да тренира самбо. Неговият най-добър приятел имаше брат, който беше Черна барета. Когато се върнеше в Сараево, той щеше да го помоли да му покаже някоя схватка. Ще тренира усилено цялата година. И на следващата лятна почивка нека тези бабаити пак да се опитат да му отнемат момичето. Ще помете земята с тях и ще ги рита, докато не заплачат като бебета ..." Тиинейджърът се отправи към бараките. Той хвърли крадешком поглед през рамо, за да види как неговото момиче флиртува с местните гларуси. Може би по-добре, за сега, беше да погледа телевизия. Той обожаваше телевизия. "Ну заец, погоди" и "Пинко, розовата пантера" бяха любимите му детски филми. - Ту... ту... тууу... Тръбата. Беше време за вечерна проверка. - Никакви дискотеки! - предупреди ги комсомолският секретар. - В 10 часа искам всички в леглата. И да не си мислите да се измъквате, и да скитате цяла нощ по баровете! Разнесе се неодобрително шушукане. - Аз лично ще направя проверка по спалните. Който липсва, да се смята за изключен! - Изключен, задника ми! - потупа се по задните си части едно момче от крайните редици. Приятелите му се разсмяха на шегата. - Шт ... - скастри ги някой отпред. - Мълчете или ще ни отнемат телевизията. - Свободни сте! - свърши най-сетне конското партийният секретар. Младежите бързо се затичаха към бараките, защото новият епизод на "Робинята Изаура" беше започнал. Очиларкото се огледа внимателно и се измъкна през дупката на телената мрежа. Той се беше замислил толкова много, че дори не усети кога беше стигнал до брега. Заразхожда се с ръце в джобовете, а в сърцето му гореше люта рана. Духаше силен вятър и вълните се разбиваха с грохот в крайбрежните канари. Една огромна вълна почти го измокри до кости, но той дори не я усети. - Здравей! - някой застана до него и го докосна нежно по рамото. Дори и без да се обърнеше, Очиларкото знаеше кой е. Данчето! "Лепка такава" - намръщи се тиинейджърът. - Моля те, остави ме! Искам да съм сам! - Научих какво стана тази вечер. Ана те заряза заради някакви местни момчета! Очиларкото се изплю гневно на пясъка. Слуховете сякаш имаха криле и не можеха да останат скрити. - Значи си научила! - въздъхна тежко той. - Ана ще ми разбие сърцето! - Защо си толкова глупав?! - намръщи се момичето. - Само погледни истината в очите ! Ана е кокетка. Тя не е момиче за теб. Днес е с един, утре - с друг! Никога няма да ти бъде вярна, защото... Очиларкото дочу звънливо гласче. Някой се смееше. Нямаше съмнение. Беше неговата измамна приятелка навярно! - До утре ! - Данчето въздъхна тежко и го целуна по бузата. - Сърцето ми се къса, като те гледам как се мъчиш! Момичето се загърна плътно в горнището и се отправи към бараките. - Почакай! Данчето се спря, невярвайки на ушите си. Тя си спомни за страстната целувка във влака и сърцето ú отново се изпълни с надежда. - Моля те, повикай Ана. Искам да поговоря с нея. - Глупчо! Тя не те обича! Сляп ли си?! -Да! Аз съм късоглед и пея в хора - опита да се пошегува той. Данчето не схвана шегата му и той продължи: - Моля те, повикай я! - Добре - въздъхна девойката. - Да знаеш, правя го само заради тебе! Ако беше някой друг, дори не бих слушала врели-некипелите му! Почакай тук - намръщи се тя и се отправи към бараките... "Ана" - разкривеният надпис едва се четеше в тъмното. "Ах, боли сърце, боли..." Вълната заличи надписа на пясъка и заля голите крака на момчето. То въздъхна дълбоко и отново изписа името на любимата си. "Ах, защо, защо?! Защо ме остави? Какво сбърках?!" Той загриза ноктите си от отчаяние и почти не забеляза малкото раче, тичащо по пясъка. - Горкото! - едва не го смачка той. - И ти си самотно. Също като мене! - Рачето го защипа по пръста и той изохка. - Никой не ме харесва! -очите му се изпълниха със сълзи.- Защо майка ме роди на този свят?! Дори и родният ми баща не иска да ме види! Една гореща сълза се отрони от окото му и опари голата му буза. Някой нежно го докосна по рамото. Очиларкото дори не беше усетил кога Данчето се беше върнала. - Няма я! - девойчето го погледна влюбено. - Няма я никъде! Някой момичета се кълняха, че са я видели да се измъква с младеж от селото. Навярно същият, с когото се е запознала на плажа! - Курва! - гневът му изригна като вулкан, който се беше таил сто години. - Ще ми плати! Само да я пипна! Момчето сви пестници. - Почакай! Ще дойда с теб! - Остави ме на мира! - сви гневно вежди тинейджърът и се отправи към бараките. Той щеше да ú даде един малък урок. О, да... |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кольо Карпела Всички права запазени
За протокола: нещо не разбрах-Очилаткото ли е Иван в следващите разкази? Аз тотално съм запленена от начина ти на разказване. Нищо друго няма да кажа.
