Ах, това вълшебно детство

Нали има такава приказка: Да се събуждаш като петгодишно дете.

Петък вечер, със Симона гледаме по телевизията детския филм „Русалките".  Вече е време за сън и точно тогава й се прияжда нещо по така, пие й се сок. О, да си доиграе играта на компютъра. Десет пъти ходим до тоалетната, зъбите се мият до забрава, ръкавите са мокри. Следва преобличане, сменяме пет пижами, толкова имам и разбира се накрая облича моята нощница, която е почти само две презрамки. Суета! След всички ритуали най-после сме в леглото, загасили сме лампите и започва нов ритуал. Или трябва да й разказвам приказка, или тя ми разказва нещо за детската градина, или пеем, но тихичко, че ни се карат. Тази вечер обаче:

• - Бабо, прегърни ме.
• - Хайде, заспивай.
• - Страх ме е, нещо има навън.

Ставам за стотен път, паля лампата и й показвам, че няма нищо страшно.

• - Добре, но ти пак ме прегърни. Бабо, а нали феите изпълняват всякакви желания?! С вълшебните си пръчки могат всичко?!
• - Да, така е.
• - Тогава, хайде да се обадим на най-добрата фея и да й кажем да ме превърне в русалка!

В първия момент ме напуши смях. Как не се сетих да взема телефонния номер на Вилдан, сега щеше да ми свърши добра работа. Но сериозно й отговорих:

- Добре, утре като станем, ще й се обадим и ще я помолим най-учтиво да те превърне в русалка.

- Ти знаеш ли й номера?

- Ще се опитам да го намеря, хайде, заспивай.

Прегърнахме се и след малко заспахме.

Сутринта се събудих преди нея. Лежа и я гледам как сладко спи. След малко тя се събуди и:

• - Хайде да се обадим на феята, не съм забравила, видя ли!

Щом ни чуха, че говорим, при нас в стаята влязоха дядо й, чичо й и кака Диди. Нали всички я обичат, започват прегръдки и целувки, а тя им обяснява какво ще се случи днес. Обяснявам им с няколко думи какво обещание съм й дала. Всички я гледаме в захлас и й завиждаме. Синът ми пръв се сети:

• - О, не може феята да изпълни това желание, защото идва зима. Това желание може да ти изпълни само през лятото, когато сме на море.
• - И ще мога да влизам с дрехите в морето и да ми се появява златна опашка ли?!
• - Да, точно така.
• - Кога ще дойде лятото?
• - Чак другата година.
• - Обаче обещай, че ще й се обадим, когато отидем на море, аз няма да забравя!
• - Обещавам!

Отиваме със сина ми в кухнята да й приготвим детско кафе.

• - Маме, най-хубаво ми е било, когато вярвах, че има дядо Мраз. Все гледах да не правя бели преди празниците, за да получа подаръци. Не можех да заспя от вълнение, дали сутринта като стана, ще получа точно това, което съм си поръчал на вълшебния старец. А щом се събудех, тичах да видя под елхата какво е оставил за мен. Най-вълшебните празници си остават и до днес Коледата и Нова година. Обичам ги повече от рождения си ден. Завиждам й на Симонка, трябва по-дълго да живее в приказка.
• - Ще се постараем. Та нима не е приказка времето, прекарано с нея. Щом тя е при нас, всички сме усмихнати и някак по-добри. Само чакаме да се събуди и се редим кой пръв да я намачка и нацелува. Как едно дете ни променя. Къщата засиява, когато малката идва при нас.
• - Кафето е готово, сега кажи какво искаш за закуска. Леле, колко си сладка, дай да те целуна по муцунката.
• - А пък вие само искате да ме целувате.
• - Мила моя, сладка, обещавам ти, че като остарееш, нещата ще се променят, няма да е все така, затова, докато си по-млада, се възползвай!
• - Слушай какво ти казва бабетката!

Сега чакам следващата среща на сайта. Първото, което ще направя, е да взема телефона на Вилдан, защото още малко и лятото ще дойде. Всички Вълшебници, принцеси, звездички, лунички и слънчица от сайта трябва да помагат, за да изпълним мечтите на нашите деца. Да творим вълшебства, нека ги има повече и по-дълго време! За да може и ние да се будим сутрин не уморени, а като петгодишни деца, вярващи, че най-хубавото предстои. Аз го правя и до днес, нищо, че съм на повече от пет.