Ах, това вълшебно детство
Нали има такава приказка: Да се събуждаш като петгодишно дете.
Петък вечер, със Симона гледаме по телевизията детския филм „Русалките". Вече е време за сън и точно тогава й се прияжда нещо по така, пие й се сок. О, да си доиграе играта на компютъра. Десет пъти ходим до тоалетната, зъбите се мият до забрава, ръкавите са мокри. Следва преобличане, сменяме пет пижами, толкова имам и разбира се накрая облича моята нощница, която е почти само две презрамки. Суета! След всички ритуали най-после сме в леглото, загасили сме лампите и започва нов ритуал. Или трябва да й разказвам приказка, или тя ми разказва нещо за детската градина, или пеем, но тихичко, че ни се карат. Тази вечер обаче:
- - Бабо, прегърни ме.
- - Хайде, заспивай.
- - Страх ме е, нещо има навън.
Ставам за стотен път, паля лампата и й показвам, че няма нищо страшно.
- - Добре, но ти пак ме прегърни. Бабо, а нали феите изпълняват всякакви желания?! С вълшебните си пръчки могат всичко?!
- - Да, така е.
- - Тогава, хайде да се обадим на най-добрата фея и да й кажем да ме превърне в русалка!
В първия момент ме напуши смях. Как не се сетих да взема телефонния номер на Вилдан, сега щеше да ми свърши добра работа. Но сериозно й отговорих:
- Добре, утре като станем, ще й се обадим и ще я помолим най-учтиво да те превърне в русалка.
- Ти знаеш ли й номера?
- Ще се опитам да го намеря, хайде, заспивай.
Прегърнахме се и след малко заспахме.
Сутринта се събудих преди нея. Лежа и я гледам как сладко спи. След малко тя се събуди и:
- - Хайде да се обадим на феята, не съм забравила, видя ли!
Щом ни чуха, че говорим, при нас в стаята влязоха дядо й, чичо й и кака Диди. Нали всички я обичат, започват прегръдки и целувки, а тя им обяснява какво ще се случи днес. Обяснявам им с няколко думи какво обещание съм й дала. Всички я гледаме в захлас и й завиждаме. Синът ми пръв се сети:
- - О, не може феята да изпълни това желание, защото идва зима. Това желание може да ти изпълни само през лятото, когато сме на море.
- - И ще мога да влизам с дрехите в морето и да ми се появява златна опашка ли?!
- - Да, точно така.
- - Кога ще дойде лятото?
- - Чак другата година.
- - Обаче обещай, че ще й се обадим, когато отидем на море, аз няма да забравя!
- - Обещавам!
Отиваме със сина ми в кухнята да й приготвим детско кафе.
- - Маме, най-хубаво ми е било, когато вярвах, че има дядо Мраз. Все гледах да не правя бели преди празниците, за да получа подаръци. Не можех да заспя от вълнение, дали сутринта като стана, ще получа точно това, което съм си поръчал на вълшебния старец. А щом се събудех, тичах да видя под елхата какво е оставил за мен. Най-вълшебните празници си остават и до днес Коледата и Нова година. Обичам ги повече от рождения си ден. Завиждам й на Симонка, трябва по-дълго да живее в приказка.
- - Ще се постараем. Та нима не е приказка времето, прекарано с нея. Щом тя е при нас, всички сме усмихнати и някак по-добри. Само чакаме да се събуди и се редим кой пръв да я намачка и нацелува. Как едно дете ни променя. Къщата засиява, когато малката идва при нас.
- - Кафето е готово, сега кажи какво искаш за закуска. Леле, колко си сладка, дай да те целуна по муцунката.
- - А пък вие само искате да ме целувате.
- - Мила моя, сладка, обещавам ти, че като остарееш, нещата ще се променят, няма да е все така, затова, докато си по-млада, се възползвай!
- - Слушай какво ти казва бабетката!
Сега чакам следващата среща на сайта. Първото, което ще направя, е да взема телефона на Вилдан, защото още малко и лятото ще дойде. Всички Вълшебници, принцеси, звездички, лунички и слънчица от сайта трябва да помагат, за да изпълним мечтите на нашите деца. Да творим вълшебства, нека ги има повече и по-дълго време! За да може и ние да се будим сутрин не уморени, а като петгодишни деца, вярващи, че най-хубавото предстои. Аз го правя и до днес, нищо, че съм на повече от пет.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен си ти, Марко, че ме четеш!!! Животът е прекрасен или така ми се иска да бъде!!!
-
Прекрасно,Светле!
-
Галина, благодаря много!!! Иди, тя ви има за и за нейни приятелки, обича ви. Това значи, че сте готини!!!
-
Поздрав и за този разказ!!!
-
Антонела!!!!!!!!!!!! Мариники, а ние имаме "небе" обсипано със звезди. Нали е много романтично, русалке?!
-
като...у нас...
ние вече можем да се превръщаме в русалки...когато си играем...
по време на пълна луна...имаме си я нарисувана на прозореца...
ех...че е хубаво...нали Лажова...с обич...за русалките... -
Хубаво!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Ани и ще става все по-хубаво, да знаеш!!! Децата са...чудо!!! Михаил, много точно казано, много!!!
-
Чудесата не спират да се случват, просто хората забравят как да ги виждат.
-
И ние гледаме русалките, само дето още не ме е притиснала да търся и аз Феичка. Хубав съвет ми даваш, сега съм по-подготвена
А иначе, разказът ти направо ме просълзи. До скоро, Светле! -
Иванова, само един въпрос: Твоята опашка златиста ли е или сребриста? На Симонка е златна, а моята - сребро. Дали от възрастта се променя цвета?! Накрая като ми стане бронзова сигурно ще стана русалка - пенсионерка. Може би така се различават младите от по-опитните?!
-
Така и трябва Креми! Започвам да репетирам до пристигането ти да съм като истинска русалка. Чакаме те!!! Марина, заради името си с предимство! Няма ограничения в нищо, този път ще си развихряме в танците и фантазиите. Сами ще си измисляме вълшебствата. Това нали го можем!!!
-
Много мило и красиво... Може ли и аз да стана на русалка? Или има ограничение във възрастта и размерите?
-
Всеки вярва в приказки, Светле, дори и ние! Цунки на малката!
Хайде, като дойда ще играем на "русалки". -
Ах, онова вълшебно наше лято!!! Колко сте прекрасни Люси и всичките до една русалки! Липсваше ни само Нептун. За другото лято му намерете адреса и да е с нас. Той със сигурност ще ме научи да плувам. Петинка, ще ти пратя Симонка да ти помага, нали сте приятелки, няма страшно. Мога и аз да дойда, само внучета да има повече! А за твоята пословична прегръдка дето отнема всички грижи си я искам на живо! Марги и аз и аз!!!
-
Лажова,ето за това те обичам.ДЕТЕНЦЕ...
-
Светланчик, само ако знаеш колко топло ми стана от твоя разказ, идея си нямаш!
Сигурна съм, че някога, когато имам внуци и, дай Боже да мога все още да чета и пиша в Нета със сигурност ще препрочитам твоите писания - наръчници за внучета!
А сега, приготвяйки се за работа, знам, че ще изкарам най-хубавата си нощна смяна, защото той/и ТИ/ ще ме сгрявате в студената нощ!
Благодаря ти, миличката ми!
Прегръщам те както аз си знам! -
С теб е винаги едно вълшебство, Лажова А, Симонка е прекрасно дете, радвам се, че и нея познавам! Помоли я, като се обади на феята, да ме спомене и мен... на нея няма как да се откаже Но не искам да ме превръща в Русалка. Ще взема много да се стегна с това плуване по цял ден и цяла нощ
Прегръдки и за двете ви! -
Без детските усмивки светът би опустял...
-
Вили, Ани, не спирайте да вярвате в чудеса!!! За нищо на света, без тях е скучно!
-
Прочетох и все едно изгря слънцето.
Прегръщам те за това настроение, Светле, върна ме толкова назад...
Ама май все още понякога вярвам в чудеса. -
Прекрасен текст!Благодаря за удоволствието.Поздрави!
-
Анетче, предстоят ти наистина вълшебства с малката ти русалка!!! Защо като порастваме ставаме лоши?! Правилният отговор не е - животът ни прави такива, не е това. Друго е, просто забравяме, че има чудеса. И това сме самите ние. Ще помоля Вилдан да докосне с вълшебната си пръчица всички намръщени хора. Леле колко работа й се отваря!!! Прегръщам те, Ани и пращам целувки на твоето съкровище!!!
-
Добре, че ме подсещаш Светле. Трябва и аз да се запася с телефонния номер на Вилдан, до като е по рано, че като утре ще се изтъркулят годините и на моето внуче ще му дойде времето да става русалка.
Ех, че е хубаво да живееш в приказки...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
