1968 ма , спирка ‘Писател’, Варна. Наскучахме се на плажа на БДЖ, та решихме с брат’чеда да разгледаме съседните наследнички на Писателите. Опънахме чаршафа на 12 часа срещу знойна самотна мацка, четяща ‘Паралели’. Беше УАУ. Киризехме яко. Докато по едно време заподозряхме роднинската й връзка с компанията й на 9 часа – шкембест литературен критик, заемащ почти цялата сянка под чадъра, вероятно жена му, сгъчкана на оставащото петънце и от страни – загорял от слънцето млад напорист писател , поет. Неволно ушите ни ни включиха в дълбочините на писателската гилдия ...

          - Другарю Петров, а какво ще кажете за бунтаря Иванов? – запита Напористият, искрено възхищавайки се от литературната аура на критика и неговата мастита осанка

          - Пише глупости !

          - ????

          - Отвращава ме! С труд го прокарвам през ‘Прокустовото ложе’, Партийната линия де! Заплюл съм си го.

          - И не е красив като мен ! Нали Другарю Петров ?!

          - ... снизходителен обичлив поглед ...

          Забелязахме, че тийнейджърката беше с огромни слушалки на ушите.

    С това приключи гларусуването ни при писателите и ни топлеше задълго, защото живеехме в Социалистическия Реализъм.

(по истински случай)