Jun 11, 2021, 3:49 PM

Ак 47, калибър 182, гларуси 

  Prose » Narratives, Others
555 1 2
1 мин reading

          1968 ма , спирка ‘Писател’, Варна. Наскучахме се на плажа на БДЖ, та решихме с брат’чеда да разгледаме съседните наследнички на Писателите. Опънахме чаршафа на 12 часа срещу знойна самотна мацка, четяща ‘Паралели’. Беше УАУ. Киризехме яко. Докато по едно време заподозряхме роднинската й връзка с компанията й на 9 часа – шкембест литературен критик, заемащ почти цялата сянка под чадъра, вероятно жена му, сгъчкана на оставащото петънце и от страни – загорял от слънцето млад напорист писател , поет. Неволно ушите ни ни включиха в дълбочините на писателската гилдия ...

 

          - Другарю Петров, а какво ще кажете за бунтаря Иванов? – запита Напористият, искрено възхищавайки се от литературната аура на критика и неговата мастита осанка

          - Пише глупости !

          - ????

          - Отвращава ме! С труд го прокарвам през ‘Прокустовото ложе’, Партийната линия де! Заплюл съм си го.

          - И не е красив като мен ! Нали Другарю Петров ?!

          - ... снизходителен обичлив поглед ...

 

          Забелязахме, че тийнейджърката беше с огромни слушалки на ушите.

 

    С това приключи гларусуването ни при писателите и ни топлеше задълго, защото живеехме в Социалистическия Реализъм.

 

(по истински случай)

© Пламен All rights reserved.

The work is a contestant:

Къс разказ »

15 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стойчо, това беше като мълния за нас хлапаците
  • Тъй ставаха "литературните дискусии"-по плажове и таверни.
    Тогава всеки "жив класик" имаше гилдия от критици, която да го венцехвали.
    И писатели или поети, както и техните критици са вече в небитието.
    Ето защо,няма да цитирам имена.
    Успех!
Random works
: ??:??