Ако имахме Фейсбук още от утробата

Всеки ден прекарваме с часове във Фейсбук, сякаш сме заченати и закърмени със социалната мрежа. Ако имахме Фейсбук още от утробата, какви ли щяха да са ни профилите, статусите, коментарите и снимките? Може би такива...

Профилна снимка на плод в първа седмица с коментар: "Аз съм онази малка точка в ъгъла..." Под снимката някой веднага публикува хейтърски коментар: "В кой точно ъгъл!?"

Статус на плод в 3-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, 1-ви месец от бременността: "Остарявам бързо, неусетно дори - вчера бях яйцеклетка, днес съм зародиш! Имам си вече наченки и на централната нервна система - хващат ме нервите, защото Нетът тук е много бавен. Добре, че още нямам мозък - иначе щях да полудея от мисълта, че ще бъда затворен толкова дълго време с ограничен обхват."

Статус на плод в 5-та седмица от оплождането, 2-ри лунарен месец, края на 1-ви, началото на 2-ри месец от бременността: "Вече си имам очи и уши, но те още функционират некоординирано - затова, докато сърфирам из Фейса, "гледам и не вярвам на ушите си"!"


Статус на плод в 11-та седмица от оплождането, 4-ти лунарен месец, 3-ти месец от бременността: "Една трета от бременността мина. За една трета от бременността главата ми е една трета от тялото - затова на всяка профилна снимка ми се вижда само главата!"

Статус на плод в осми месец: "Чакам с нетърпение да се родя и да изляза навън, за да хвана по- силен Уай Фай!"
 

Снимка на плод в пети месец, която е напълно черна: "Съжалявам, но светкавицата не ми работи, а тук е тъмно като в пещера"
 

Статус на плод във втори месец: "Нямам търпение да ми пораснат ръцете, за да си направя селфи! Макар че, още нямам ръце, а вече чатя..."
 

Статус на плод в девети месец: "Всеки момент ще бъда онлайн!"

Профилна снимка на плод в трети месец, на която плува в околоплодните води, с коментар: "На моренце съм!"

Статус на плода в момента на раждането: "Някакви лекари се опитват да ми отрежат пъпната връв, а не виждат, че това е кабела за Интернет! Резнаха ми Нета, пък после се чудеха защо така безутешно рева..."