ùù „Ако искаш да разбереш какъв е един човек, погледни приятелите му...”
Далай Лама
Наближаваше полунощ. Улиците на градчето отдавна бяха опустели. Една по една и къщите потъваха в мрак. Всички се бяха отдали на заслужена почивка – последните дни преди окончателното прибиране на реколтите бяха най-тежки. За радост на всички, обаче, в неделя пристигаха странстващите търговци, а след тях и музиканти, певци и актьори за ежегодния панаир, с който местните отбелязваха началото на зимата.
Цялата тази идилия обаче изведнъж се развали. Тревожен писък на сова в далечината сякаш се опита да предупреди. Входната врата на една не голяма къща изскърца тихо. Чуха се няколко стъпки и после... отново тишина. За няколко секунди магията на нощта се върна. И после драсс! Пламъкът на свещта прокуди мрака от стаята, оставяйки игривото пламъче да образува сенки по стените. Помещението не бе голямо: по стените нямаше прозорци, само картини и тук-таме някоя полица с книги, или окачено оръжие. Бяха дървени.
Върху паркетовата настилка на пода, в цвят на тъмен дъб, в средата на стаята бе поставена кръгла маса, фино изработена префектна смесица от дърво и стъклени орнаменти. Повърхността ù бе извезана – красив рис. В два от ъглите на стаята имаше големи кресла, които сега оставаха в сянката. Около масата бяха поставени три стола. Два по-близко един до друг и един – отсреща им.
Вратата се отвори:
- Очаквахме те по-рано. Скоро ще дойдат и гостите. – чу се дрезгав мъжки глас.
- Съжалявам. – отвърна жената, която току-що бе влязла в стаята. – Да ви предложа вино? – побърза да предложи тя.
- По-бързо.
Чернокосата с треперещи ръце извади от хартиената торбичка, която носеше със себе си, бутилка червено вино и пет чаши. Наля в две от тях и ги остави в тъмните ъгли, давайки си сметка, че ако не знаеше, че там има нещо, дори не би и предположила, че може да е така. После се върна отново към средата и постави останалите три чаши срещу столовете върху масата. Тъкмо приключи, когато на вратата се почука.
- Влез! – каза отчетливо жената, усмихвайки се.
В стаята влязоха първо жена, не много висока, с русолява коса, а след нея – мъж, доста висок, с добре очертани скули и къса тъмно кестенява коса. Двамата се здрависаха с домакинята, която ги прикани да седнат. След като се настаниха им предложи вино.
- Нека преминем към съществената част. – отвърна твърдо мъжът.
Жената се стъписа за момент, но бързо се окопити и кимна, усмихвайки се още по-широко.
- Помолихме ви да дойдете, за да поговорим за някого. Една от най-важните персони в живота и на двама ви. Когато помолих госпожица Селена Арчър да ми разкаже за себе си, тя отвърна, че е по-добре да повикам вас. Доколкото разбрах, вие трябва да сте брат ù и... – жената постави пръст на устните си за момент, докато се нагласяше на стола срещу другите двама.
- Нещо като нейна сестра. – допълни с нотки на досада в гласа си. – Но не кръвна. По настоящем нейна близка приятелка и гадже на брат ù. – побърза да добави и закима усърдно. А иначе къде е Селена сега... малката сигурно би искала да чуе онова, което казваме за нея. – позасмя се жената.
- Не се безпокойте за това. – увери ги домакинята. – Ще се погрижа всичко, което сте казали, да го узнае и тя. А сега... откъде да започнем. – поколеба се тя, отправяйки несигурен поглед към мъжа, скръстил ръце по най-недопустимия според двете дами начин.
- Ами добре. – започна сериозно той. – Познавам сестра си откакто тя беше бебе. – Мисля, че за всички е ясно – аз съм вампир. Превърнаха ме, когато бях на 21 някъде... Това не е важно. Та да – Селена, сестра ми, отрасна при мен. Вече е на колко - 100 и няколко трябва да гони. Майка и татко се развеждаха, когато тя се роди. Спориха как да си я поделят, и накрая аз я взех при себе си. Отгледах я от малка. Постарах се да научи основните неща, които ще ù трябват в живота, така както аз ги разбирам.
- Благодаря. – побърза да добави домакинята.
- Не съм свършил. – отвърна твърдо вампирът. – Тя не е вампир, въпреки че е отраснала в такива среди. Убил съм не един и двама познати, за да я предпазя в началото. Докато я науча как да се грижи за себе си, започнах да се движа в средите на въздържателите от човешка кръв. И аз съм сега такъв. – вампирът замълча, колкото да отпие от виното, ала...
- Достатъчно. – прекъсна го домакинята. – Това и интересна история, но по-скоро искам да започнем с имената на госпожицата, откъде ги е получила... каква е била като малка и после със семейните истории.
- Селена е името ù, дадено при раждането още. В чест на лунната богиня. Още помня онази нощ, в която се разнесе вестта, че мама е родила. Дори аз се върнах в елфическите гори, за да празнувам. След като бях превърнат във вампир, бях помолен да напусна родния си дом. Мама и татко бяха много богати благородници. Дори понякога ги съжалявам, заради нечестивата съдба да имат мен и Селена за деца. Та тогава тя бе гордостта и радостта им. Още първия път, когато я видях, имаше вид на ангел. Радвах се, че се е родила. Отново имахме достоен според всички закони и традиции наследник. Но мина се не мина месец, когато ужасяващата новина за развода достигна дори и до мен. Сел беше бебе, а те се опитваха да си я поделят, все едно е вещ. При елфите не е прието съпрузите да се разделят, затова се женят и трудно. Несполучливият брак и говоренето покрай него нямаше да се отразят никак добре на едно дете, затова Селена дойде да живее при мен. Трудно ми беше да издържам на постоянното желание да изпия кръвта ù в началото. Не веднъж съм мислил да я превърна във вампир, но го направих като беше малка, а след това и тя самата не искаше. Често я оставях сама по цели седмици. Отрасването без родители я направи доста по-силна и самостоятелна от другите елфи на нейните години. За жалост живеенето извън горите не ù се отразяваше добре - започна да слабее и вехне. Тогава се преместихме в Северните планини, недалеч от тук. Мама и татко се бяха постарали да ни осигурят достатъчно добри условия за живот.
- Добре... Добре. – с нотки на досада в гласа спря го домакинята отново. – Разбирам, че сте многословен, но сега кажете откъде е наследила това Арчър. Вашата фамилия не е такава, доколкото зная.
Мъжът въздъхна и ръцете му се стовариха на бедрата. - Трябваше да вземе фамилията на семейството... Не вещаеше нищо добро това име. Което се разпадна. Мама и татко се скараха и за това. Накрая Арчър дойде от древното изкуство на елфите-стрелци. Сестричката ми е много точен стрелец. Въпреки че понякога се представя и като Рийпър. Използва го, когато не е сигурна с кого се запознава, или не иска да издава потеклото си. Дори и аз се изумявам, въпреки че съм вампир.
- Опиши я с няколко думи. – прекъсна го отново тя.
- Добре де, добре... А уж искаше да говоря дълго. Та тя е силна, инатлива, точна... Изпълнителна и свободолюбива. Разчита само на себе си. Горда е, като истински елф, цени хората... С чувство за хумор и неповторим усет за стил и красота. Има доста добри и лоши качества. Вероятно ако беше останала с елфите, сега щеше да е порядъчно момиче, мислещо за семейство и приятно хоби, но не... Откакто дойде да живее при мен, Селена винаги искаше да научава още и още. За сметка на това е безчувствена. – засмя се брат ù.
- Не е така. – за пръв път от началото на разговора се обаждаше и другата жена, стояща до вампира – И аз така си мислих, особено когато се запознахме в началото. Говори достатъчно като за елф, но не казва почти нищо. Никога не можеш да разбереш със сигурност позицията ù, ако не я попиташ направо. За чувствата ù нещата стоят по същия начин, трудно ги споделя. Обича да има контрол над ситуацията. Умее да се държи добре с хората и да ги предразполага. Добър събеседник е. Трудно се засяга, а обидите изрича по начин, сякаш са ласкателства. Има много знания и умения. Тя е взела от три култури – елфическа, върколашка и вампирска. Смея да твърдя, че е отсяло най-доброто от всяка.
- А вие откъде се познавате? – прекъсна я жената.
- Дълга история.
- Имаме много време.
- А мен ме прекъсвате. – възпротиви се мъжът, ала получи само сритване от приятелката си под масата.
- Е, добре. – въздъхна русокосата. – Когато се запознахме, беше точно след нощта на пълнолунието, аз бях завързана към едно легло, а тя се беше надвесила над мен и попиваше избилата по челото ми пот. Знаеше, че съм върколак и предложи да ми помогне с някои хитрости, които знае от елфите – накара ме да пия билки, така че при следващото пълнолуние трансформацията бе доста по-безболезнена, дори помня какво се случи... В продължение на месеци тя продължаваше да ми дава разтвори, така че накрая въобще не се трансформирах. През това време се сближихме. И така... Мисля, че това е в основни линии. После ме запозна и с брат си. – жената спусна ръка под масата и преплете пръсти с тези на мъжа.
- Някога би ли превърнал сестра си във вампир? – продължи направо жената.
- Само ако е много болна и това е единственият начин да я спася... Но доколкото я познавам, тя е подготвена за смъртта и няма да ми позволи. При никакви други обстоятелства няма да го направя.
- Късно е, сине. – чу се дрезгав мъжки глас в тъмнината.
Всички отправиха погледи натам, посрещайки мълчаливо, но и с почуда висок мъж, със слабо тяло, облечен в тъмнозелена туника и бял панталон. Сребристите му коси стигаха до средата на гърба, а заострените уши подсказваха, че е елф. Движеше се бързо и леко, походката му бе сякаш на човек, който ей сега ще скочи.
- Татко? – изправи се невярващ вампирът.
- Точно така, синко... Късно е. Селена вече е преобразена, ала не като вампир. Върколак е тя. Явно съдбата е решила, че аз трябва да имам всякакви създания, за свои деца. – гласът му бе твърд, дори и думите да подсказваха колебливост. – Вие тук казахте много неща. Благодаря и на Лилия, че ми помогна. Сега ще я помоля обаче да си тръгне. – докато изричаше думите си, възрастният елф дори не погледа към тъмнокосата жена.
Тя се подчини, поклони се покорно и излезе от стаята, оставяйки тримата възрастни.
- Хайде, дъще, ела. – подкани нищото възрастният елф.
- Тук семейно събрание ли ще има. Ами аз най-добре да кажа от сега, че ще се женя, че рядко се събираме всички.– разхили се вампирът. – Хайде бе, поне да ми бяхте казали, че ще сте толкова много – щях да се облека по-подходящо.
- Потърпи малко. – сръчка го русата.
Селена се изправи бавно, все още беше в прикритието на мрака. Пое си въздух и се усмихна. После направи крачка напред и се показа пред тримата си познати. Баща ù ù подаде ръка и я поведе към огледалото.
- Огледай се и опиши какво виждаш. – нареди той.
Селена прехапа устни и се огледа добре. Гледаше се изпитателно и не знаеше как да започне, за пръв път в живота си.
- Чуплива коса, не средно дълга, но не и прекалено, светла кожа, изваяно тънко тяло, като на елф, ръце, завършващи с дълги пръсти. Красиво лице, с две големи бадемови очи в синьо-зелен цвят, нормален нос и вежди, не твърде плътни устни, но все пак не са и тънки. Добра стойка, прави крака, уверен поглед. Остри уши...
- Добре. – каза баща ù. – Чух много за теб тази вечер, признавам, научих и нови неща. Ще излъжа, ако кажа, че съжалявам, че сега с майка ти сме разделени, така е трябвало да се случи, но това ни откъсна от двете ни деца. Едното поне порасна при нас. Само съм загубил, че не положих всички усилия да останеш при мен. Но сега ще трябва да продължите напред. Радвам се, че у вас няма страх, че сте уверени. Настъпват тежки времена за елфите. Затова ви събрах. За да ви видя за последно навярно. Изпращам Селена надалеч, на място, където никой не е чувал за нас и където миналото ù няма да я преследва. Надявам се това да е животът, който си нямала до сега. След години, когато духовете се успокоят, ще ви потърся и тримата, ако съм жив... Сбогом!
Мъжът изчезна с тих пукот, оставяйки след себе си аромат на борова гора.
- Типично в негов стил. Идва, уж, че за друг е загрижен, привлича вниманието към себе си и се омита, да се чудим къде е отишъл. – изръмжа вампирът, изпуквайки недоволно пръстите на ръцете си.
© Лили Все права защищены