ùù „Ако искаш да разбереш какъв е един човек, погледни приятелите му...”
Далай Лама
Наближаваше полунощ. Улиците на градчето отдавна бяха опустели. Една по една и къщите потъваха в мрак. Всички се бяха отдали на заслужена почивка – последните дни преди окончателното прибиране на реколтите бяха най-тежки. За радост на всички, обаче, в неделя пристигаха странстващите търговци, а след тях и музиканти, певци и актьори за ежегодния панаир, с който местните отбелязваха началото на зимата.
Цялата тази идилия обаче изведнъж се развали. Тревожен писък на сова в далечината сякаш се опита да предупреди. Входната врата на една не голяма къща изскърца тихо. Чуха се няколко стъпки и после... отново тишина. За няколко секунди магията на нощта се върна. И после драсс! Пламъкът на свещта прокуди мрака от стаята, оставяйки игривото пламъче да образува сенки по стените. Помещението не бе голямо: по стените нямаше прозорци, само картини и тук-таме някоя полица с книги, или окачено оръжие. Бяха дървени.
Въ ...