Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
2.
Нощта бе неспокойна. Трескаво очаквах утрешния ден, а още по-неспокойно следващия. Имах много работи за вършене и, както винаги, времето не стига или надделява онова гадно гласче в главата ми, което ми нашепва -“Остави всичко за после“. Събуждам се схванат във врата и с подути очи. Гърбът ми е настинал. Няма къде да го опра. Леглото е грамадно, а по стените хлебарките правят следобеднонощните си кросчета. По навик скачам в кухнята и пускам котлона, за да си направя кафе. Сещам се, че вчера съм сложил последното кафе и няма как, трябва да отскоча до бакалията. Набързо правя сутрешния си тоалет и като сомнамбул скачам в чехлите си. Продавачката ме убеждава да си купя някакво кафе, дето било много хубаво и на съмненията ми предлага да ми направи, за да кусам. Аз отказвам и си вземам стоте грама „Нова Бразилия“, макар продавачката да ми подхвърля - „Хм, това изгорялото кафе ли ще пиеш“. Много-много не и обръщам внимание, а бър ...