Защо нервничиш, бе скъпи, защо?! Не може ли поне веднъж да ме събудиш с целувка, да ми сервираш кафето с усмивка в леглото? Какво ще ти коства? Да ме събудиш в неделя към десет, десет и половина и да ме попиташ като човек, без да ми повишаваш тон: „Любов моя, какво да ти сготвя за обед? Ти си изпий, мила, кафенцето, а аз докато напазарувам и сервирам, ето ти парички, иди и си купи нещичко?" Ако се държиш така мило с мене, аз ще крещя ли, кажи ми?! Какво ме гледаш, какво? Мислиш, че други мъже не го правят ли? А Петрова, а? Продънила ми е ушите с нейния мъж. Думата не мога да взема от нея и само се хвали. Какво ме гледаш така? Я не ме гледай с тоя тон! Какво искаш да ми кажеш, мислиш, че не те знам? Радваш се, че не мога да взема думата от Петрова, нали? Ама ако ти беше мъж на място, тя щеше да види! Не смей да си отваряш устата и да ми държиш втори глас! Знам какво ще ми кажеш, че заради мен са те уволнили. В градинката съвсем случайно се заговорихме с една жена и аз й казах какво мисл ...