СЕПТЕМВРИ

                                                                               І

%

   Продължавам да търся работа.Упорито седя зад монитора, изпращам обяви, обаждам се на  обяви, ходя по обяви...Сякаш не търся място за работничка, а министерско кресло.

   През това лято назначения имаше единствено в  бюрата по труда, защото молбите за помощи за безработица бяха толкова много, че наличният  брой чиновници не успяха да  ги обработят!

   Словосъчетанието „икономическа криза „ не плаши единствено моите стари приятели и бивши колеги учители в България.

   -Нека дойдат при нас на обмяна на опит!-смеят ми се те с глас, когато се опитам да споделя опасенията си относно положението тук-Три месеца им трябват само и ще ги научим как се живее само от въздух!

   Само от въздух?!

   Подозирам, че докато ние тук сме улисани в грижите си, там се е създала шестата раса...

%

  Да, Петкана! С първото ти твърдение съм сто на сто съгласна!

   В нашите детски читанки наистина пишеше, че сит на гладен вяра не хваща. Като дойдох тук се убедих, че обратното е също така вярно. Гладният е убеден, че щом успее да напълни стомаха и мъките му ще свършат. Ситият обаче е разбрал, че много от тях точно тогава започват.

   С това, обаче,  което си написала за Антонио, в никакъв случай не мога да се съглася!

   Две страници мейл, който си можела да вместиш в три думи: ИСКАШ ДЕЛФИН ПЕНСИОНЕР! Да плува вързан край огнището, да яде от ръката ти и да пляска с опашка само пред теб.

   Няма ли да е по-добре в такъв случай да си вземеш един котарак? Ще изпълнява по-успешно тези фунции и освен това ще ти мърка!

   Не се ли опитваш отново да избягаш от час?

%

      Ха-ха-ха!Такъв хубав гняв, в най-чистия му вид!

      Ако бях пред очите ти, щеше да ме замериш с някой картоф, нали? Или с нещо по-големичко и коравичко!..Знам си аз! За това съм си скрила муцунката тук, зад екрана!

      Е, всяко зло за добро! Сигурна съм, че снощи, като си изля всичко, си заспала като бебе!

   Впрочем, какъв ти сън до Антонио ? Такъв делфин, топъл, мърдащ! Е, едва ли мърка като котарак/я да те поядосам още малко/, но затова пък има други умения, които със сигурност те карат да ...

                                                               ІІ

%

   Да!

   На Йордана всичко и е толкова  лесно!..Просто да и завиди човек!

   Проблеми ли! Това е нещо,от  което всички около нея плачат непрестанно. Единствено тя, принцесата, не разбира: за какво е това хленчене?

   Така де, като няма хляб, има пасти! Като няма щастие, нали  има проблеми! Щом  в двореца ти се вмъкне проблем, просто вадиш вълшебната пръчка от сейфа и я размахваш артистично .Тогава-хоп! Черната сврака се превръща в сияен Феникс и каца покорно на нежното ти рамо.

   Ще попиташ къде в началото на 21 век можеш да намериш вълшебна пръчка, нали? Веднага ще ти отговоря: при мен, момиче! При мен! Ако не вярваш, ела и виж, щом искаш! Сейфът ми е пълен до горе! Поръчките се приемат по интернет, размер,  цвят и дървесина- по избор, безплатна доставка по домовете!

   Вторият въпрос със сигурност ще бъде: от къде ги имам?

   От кръстницата- вълшебница, естествено! Остаря вече, милата, склероза я налегна. Всеки път, когато дойде в двореца на аудиенция, забравя по някоя шибучица, на прислугата  и омръзна да се спъва в тях. Какво да ги правя толкова много? Раздавам ги , нека се радват хората! Доста изпратих вече, къде ли не-от Канада до Нова Зеландия, от Япония до Аляска.

   Първите месеци на този бизнес/единственият, който съм правила през целия си живот/,бяха наистина вълнуващи. Какви благодарности, колко покани да гостувам, обещания за първото излюпено пиле от птичите яйчица...Отказвах на всички, разбира се, /Защо ми е чуждо щастие?/, но удовлетворението беше неуписуемо!

   След това изведнъж започнаха рекламациите...

   Нее, не за пръчките! По целия свят няма да намериш такъв луд, който да изпусне вълшебна пръчица,която веднъж му е влязла в ръцете !Проблемът беше...птичето!Същото това бленувано, жадувано, некупувано/защото то не може да бъде купено!/ птиче на щастието.

   Знаеш ли какво се оказа, Петкана?

   Че пъстрата, рошава перушина на хвъркатата гадинка изобщо не се връзва с делови сив костюм и вечерна рокля. Тръгнеш  официален, с  птичето  на рамото си и  всички започват да те гледат с едни странни очи…Отвориш уста пред шефа, то ти я запуши с човка, вдигнеш тост с височайшата му съпруга, то се ... в чашата и. Съвсем скоро разбираш, че в твоя свят  ненапразно се предпочитат бижутата от камъни!

   В къщи става още по-зле!

   Пълна липса на птича дисциплина и абсолютно неподдаване на дресировка. Събужда се , когато му е удобно и буди цялата къща, пее, когато си иска и дразни съседите...А само да знаеш колко е неблагодарно! И в златна паничка да му сложиш зрънца, няма да сведе глава и кротко да кълве храната, дето ти се трепеш да му я осигуриш, ами ще стъпи в нея, може и да я разсипе  даже и ще зяпа все нагоре, към небето. Иди му обясни, че не всичко, което хвърчи, се яде, че ако го пуснеш там, горе,  него самото ще разкъсат, затова най-добре да си наляга перушината, че иначе...

   „По-спокойно ми беше, преди да дойде птичето”, беше най-честата рекламация. Не бях щастлив, но не бях и нещастен. А сега...”Това ли било щастието?-пишеха други.- Че то било по-лошо и от огън. Всички ни щеше да запали, ако го бяхме оставили!”

   Да,  в началото на 21 век сме и  климатикът напълно е  изместил огъня от огнището.Че как не? Чисто, няма пушек, не се налага да влачиш дърва от гората, за да го поддържаш! Просто натискаш копчето, когато искаш и –готово.

   Затова най-добре е:  птичето- обратно в гората! По-бързичко, докато не сме изсекли и последното дърво, че тогава ще се  се чудим къде да дяваме крилатите твари!

   Опитвала ли си се някога да отвориш очите на някого с пръсти, Петкана?         Сигурно-да, защото всеки от нас поне веднъж в живота си прави тази грешка. Скоро разбира безсмислието на акта, естествено.Чужди спуснати клепачи не можеш, а и да можеш-не бива да повдигаш. Те сами ще се отворят, когато им дойде зов от вътре или животът ги чукне от вън. Твоята задача на този свят е да си гледаш и пазиш твоите очи.

   Сега вече със сигурност  си помислиш, че  съм прекалила с домашната ракийка на майка ми, нали? За моя най-голяма жалост, не съм близвала нито капка, защото си знам възможностите в това отношение. Де да  можех да понасям поне малко алкохол! До козирката щях да се налея!

%

   Поводът да ти напишата горните излияния рано сутринта не беше  в ракията, а в мезето към нея. В едно малко червейче, което от снощи ме гризе от вътре.

   Така и така съм започнала , ще ти разкажа и за него, да ми олекне!

   Снощи Нейджъл светна зелено в Скайп. Включихме камерите и аз го попитах как е минало пътуването и гостуването в дома на по малката му дъщеря. Не го попитах направо какъв беше проблемът, който го изстреля в Кембридж, но бях сигурна, че е нещо сериозно. Само го попитах:

   -Успя ли да помогнеш на малката?

   -Да-отговори твърдо той и започна да свива цигара. Знак, който при него означаваше, че се готви за дълъг разговор пред камерата.

   -Радвам се да го чуя, вметнах аз, докато той лепеше тънката кафява хартийка около тютюна.-Надявам се, че не е било нещо сериозно!

   -Напротив!-появи се с големи букви на екрана.

   Уплаших се. Помислих , че нещо е станало с някой от внуците/Нейджъл има пет/, или с дъщерите. Знае ли човек като легне, кой и как ще се събуди .След това, което стана със Светочка съм вече...

   -Какво се беше случило?

   -Какво ли? В деня, в който тръгнах, дъщеря ми се обади да ми каже, че Саймън е напуснал дома и...Само след два дни кацна обратно, разбира се, но все пак...

   -Кой е Саймън?

   -Зет ми, съпругът на Ан.-поясни Нейджъл и продължи-Можеш ли да си представиш? Беше оставил МОЯТА МАЛКА сама,  със съвсем малко пари в джоба!

   „Малката „ е на 33 години, със собствен дом, професия, кариера в родната си страна...Е, нека да му е жива и здрава и да е добре!

   Прекрасно зная, че този мъж няма никакви ангажименти към мен. Никой на този свят не е длъжен да се грижи за Йордана.  Не съм  останала   гладна и без покрив над главата/макар и понякога чужд! Бог  пред мен, аз след него,приятелите и те да са живи и здрави! Справяла съм се и пак ще се справя. Признавам обаче, че тези думи ме удариха в гърдите като...голям къс лед. Точно такова беше усещането.

   Е, в Мадридската жега това охлаждане сигурно е било за мое добро. Но ме заболя! О, как само ме заболя!

   Дълго, много дълго скимтях като кутре  в тъмното. Чашата ми се беше препълнила. Последната капка беше пътуването на Нейджъл. Но не това, което го хвърли в Кембридж като разярен бик. Заболя ме за пътуването към мен, което той никога няма да направи! Или, дори да стане чудо и да видя очите му тук, ще зная, че е дошъл като турист и колекционер на годеници .Цял албум от техни снимки е събрал за 15 години.

   Изпращам ти някои от тях на прикачен файл. Тези от московското метро. Както предположих, бил е и  в Москва. Един месец си е разхождал там червения пуловер. Гостувал е на симпатичната чипоноса жена, която ще видиш, като ги разгледаш. Знаеш ли, изпитах много странно чувство като я видях. Имаше малко ревност и болка, признавам си, но не е само това .Никога не съм я срещала, а лицето и ми е познато. Моята интуиция отново се опитва да ми каже нещо, но аз нямам уши да я чуя.

   Нейджъл знаеше каква борба водя  през последните месеци. Ти си последният човек, на когото ще обяснявам какво означава да си в чужда държава, без доходи,без професия,/ защото това , за което ти си 26 години на училище, тук не важи за нищо/,  без минимална сигурност за утрешния ден. Зная какво си минала ти, сродна душице и как се свива сърчицето ти, като четеш сега тези редове.!

    Болката ми е, че него  НЕ го заболя !Единственият коментар на моите невъздържани понякога „ох” и „ах” бяха:

   -Това не е нищо, повярвай ми!Да знаеш само Аз какво съм видял!”

   Вярвам му! Зная ,че е откровен с мен и  че вероятно  има право. Но едно е да имаш правилна оценка  за някого, а  друго - да ти заври от вътре за него

„Сега спокойно гледам те и мога

да бъда с теб възпитано момиче...

Как лесно е да си цивилизован

със този, който ти е безразличен!

   Написах това преди пет години, а сякаш е писано снощи! До кога ще ме люлее една и съща люлка? До кога?

%

   Грешиш, Петкана!

   Не съм написала горния   километричен мейл  да ти плача на рамото! Няма  да коментирам и Нейджъл. Направих  го единствено  заради теб  и Антонио!

   Делфинът е различен, повярвай ми!

   Той прекоси океана единствено заради за да те открие! Погледни го, как се е изправил до теб, уморен и гладен след дългото плуване, а ти роптаеш, че водата се стича по гърба му и мокри лакирания ти паркет! И продължаваш да седиш пред монитора, и пишеш мейли, и задаваш  въпроси...

   Това е основната причина да реша следното: слагам край на нашата кореспонденция тук! Не трябваше изобщо да я започваме със Света!

   Какво постигнахме с нея? Нищо!!! Aбсолютно нищо! Направихме на морето дупка, както казваше баба на времето. Защото, докато светът навън живееше своя живот от плът и кръв, ние трите се оплетохме като мухи в интернет паяжината и ...превърнахме тези мухи в слонове!

   Последен съвет от  даскалица Пена, момиче. Наистина последен, обещавам твърдо:

   Антонио е от плът и кръв. Истински. Жив. Една негова прегръдка струва повече от милион емотиконки тук, в Скайп. Измъкни се от тази мрежа, докато не е станало късно и се погледнете в очите!

    Само така можете да  намерите всички отговори.