Египет 870 година преди Христа

-  Господарке Шепенвепе, къде сте? Бързо, свитата на фараона пристигна – викаше с пълен глас Тети, докато се опитваше да открие върховната жрица на Баст из помещенията на храма.

Дългите ù черни плитки се мятаха диво насам натам. Босите ù крака шляпаха по хладните гранитни плочи, с които бе застлан подът, а ехото от бързите стъпки се разнасяше между колоните и отрупаните с всевъзможна храна маси. Тети спря за миг. Напрегна слуха си за евентуален отговор, но освен приглушените възгласи и песни на празнуващата отвън тълпа не се чуваше нищо друго. Изведнъж ù хрумна да потърси жрицата в стаичката с благовонията, до която достъпът бе строго ограничен. В това царство на ароматите имаха право да влизат само Шепенвепе и първата ù помощничка. Никой друг. Без, разбира се, да се брои любимата котка на жрицата Шерибаст[1], която следваше господарката си почти навсякъде по петите, когато не мързелуваше на припек. Момичето хукна по посока на най-горната зала и почти влетя в малкото помещение, но бързо съзря Шепенвепе и рече със запъхтян глас:

-  Фараонът, господарке....

Но думите ù увиснаха във въздуха, пресечени внезапно от вдигнатата дясна ръка на жрицата. Тя стоеше с гръб към първата си помощничка и съсредоточено се взираше в повдигнатото пред лицето си бронзово огледало. Ръката ù бавно се смъкна надолу, насочи се към палитрата, поставена на масата.

-  Знам, Тети. И не е нужно да вдигаш такава олелия  – заяви със спокоен глас Шепенвепе, нанасяйки внимателно грим около очите си.

-  Но фараонът сигурно вече е влязъл в двора и може би чака да бъде приет в храма – отвърна припряно Тети.

-  Днес е денят на нашата повелителка Баст. Нима си забравила?

-  Не, господарке. Как може да си го помислите?

-  В този ден дори и фараонът може да почака, така че няма основателна причина да се притесняваш толкова – рече Шепенвепе, като в отражението на бронзовото огледало се прокрадна леката усмивка, преминала за миг през лицето ù. – Между другото, хората строени ли са пред входа?

-  Да, господарке, както заповядахте.

-  А носачите?

-  Чакат отвън.

-  Значи всичко е приготвено – рече Шепенвепе, постави огледалото на масата и се обърна към своята подчинена.

Дори и Тети не успя да скрие възхищението си от великолепния и внушителен вид на жрицата. Бе облечена в зелена, като цвета на листата на лотоса, фина ленена туника, която носеше единствено по време на празника на Баст. Дрехата бе прехваната през тънката ù талия със златотъкан колан, а на шията носеше кръгла златна сплетена огърлица, примесена с парчета скъпоценни камъни. Масивните златни гривни по ръцете грееха с неестествен блясък и за разлика от друг път краката ù бяха обути в удобни бели папирусови сандали.

Шепенвепе се пресегна отново към масата и взе оформената като анкх  ритуална систра, както и ленена торба, която преметна през рамо. Жрицата бе задължена да носи тези предмети по време на празниците, тъй като винаги се свързваха с богинята, на която служеше.

-  Сега съм напълно готова. Вече можем да посрещнем фараона – рече Шепенвепе, вдигна гордо глава и с царствена походка се отправи към изхода на стаята.

Шпалир от ниско приведени духовници с гладко обръснати глави бе застанал от двете страни на главната алея, водеща към портите на храма. Отзад в плътни редици бяха строени войници с копия и щитове от личната гвардия на фараона, която го следваше неотлъчно в пътуванията му из страната. Да попаднеш сред тези войници би било чест за всеки египтянин. Но бе много трудно, по-голямата част от гвардията се състоеше от синове на висшата либийска военна аристокрация, която крепеше властта на фараона. По средата на алеята два реда от приклекнали носачи придържаха дългите дървени прътове на позлатения походен трон. На него в пълния си блясък и достолепие седеше царят на двете земи, синът на Ра и Баст, обичаният от Амон - фараонът Осоркон ІІ.

На главата си носеше двойната бяло-червена корона – пшент, а в ръцете си държеше неизменните атрибути на царската власт – скиптъра - хека и камшика – нехех. Бе облечен в бухнала роба, украсена със злато и множество накити. Встрани от трона сановник с палмово ветрило в ръце гонеше досадните мухи и отправяше прохладен полъх към височайшата особа на владетеля. Зад него следваше царствената свита, която се предвождаше от втория човек в държавата - везирът Хорих и началника на личната гвардия Сетут. Процесията бе спряла и чакаше отварянето на храмовите порти.

Лицето на фараона не издаваше никакви чувства, въпреки че вътрешно той се дразнеше от факта, че го караха да чака. Осоркон ІІ имаше намерението да се задържи дълго на египетския престол и отлично съзнаваше, че това може да стане единствено чрез търпение и ловки политически ходове, както с приятели, така и с врагове. Той твърдо следваше стъпките на знаменития си прадядо Шешонк и правеше всичко възможно, за да избегне конфликти с жреците, независимо на кои богове служеха. Също така отминаваше и с пренебрежение гневните гласове на приближените си, които искаха незабавната смяна на този или онзи неудобен жрец. Осоркон II трябваше да се съобразява и с номарсите[2], които успяха да си възвърнат голяма част от наследствените земи, а това ги правеше все по-независими от централната власт. Бе успял да потуши няколко бунта в зародиш, но опасността от нови недоволства си оставаше реална.

Внезапно всички погледи се насочиха към кедровите порти на храма, които започнаха бавно да се отварят. От мрака зад тях изникна стройната фигура на Шепенвепе. Тя започна да слиза по стъпалата към главната алея с грациозни като на котка движения. Първата ù помощничка Тети се просна по колене на пода в знак на покорство. Доближавайки фараона, Шепенвепе спря на място. Поклони се с поставени ръце на коленете, преди отново да се изправи, отправяйки поглед към владетеля на Кеми.

-  Ваше величество, добре дошли в обителта на нашата закрилница Баст, която ви е благодарна за всички дарове и храни, които благоволихте да изпратите в чест на нейния празник – рече на висок глас жрицата, така че всички наоколо да могат да я чуят добре. – Искрено се надявам, че боговете ви даряват непрестанно с крепко здраве и най-учтиво ви каня да влезете в храма – допълни жрицата и отново се поклони.

Осоркон само кимна и леко замахна със скиптъра си напред. При този знак носачите се изправиха и вдигнаха трона. Понесоха фараона и отново го поставиха на земята непосредствено пред стъпалата на храма. Владетелят се изправи и с бавни стъпки започна да се изкачва по стъпалата, следван от Шепенвепе и свитата.

-  Празникът на Баст винаги е бил радост за очите ми, но за съжаление тази радост бе помрачена от новините, които пристигнаха от Тива – рече Осоркон, вече седнал на трона си в колонната зала.

От време на време откъсваше зърна от кехлибареното грозде, поставено на сребърен поднос отпред.

-  Какво би могло да смути спокойствието на нашия владетел в този празничен ден? – попита изненадано Шепенвепе, която седеше на нисък стол пред фараона и учудено се вгледа в слабоватото и изпито лице на либиеца.

Присъстваха само фараонът и неговият везир, както и двама души от охраната. Останалата част от свитата се забавляваше в първата зала, в която бяха наредени маси с храна и пиене за знатните гости. Осоркон не бързаше с отговора. Видимо се забавляваше от факта, че държи в напрежение очарователната си събеседничка.

Изведнъж се чу шумолене и от тъмнината се появи котка, която със скок се приземи на масичката пред Шепенвепе. Охраната реагира веднага, но Осоркон вдигна ръка и войниците се върнаха по места. Котката, от чийто нос висеше кръгла златна халка, се наведе необезпокоявана и започна да яде от едно от блюдата, поставени пред жрицата.

-  Извинете за безпокойството, Ваше величество, но това е любимата ми котка – побърза да даде обяснение Шепенвепе.

-  И доколкото виждам, се храни от собствената ви чиния! – не скри учудването си Осоркон, поглаждайки с ръка дългата си накъдрена черна брада.

-  Всички котки в храма имат тази привилегия, Ваше величество. Те са свещени животни.

-  Да, разбира се – усмихна се Осоркон и добави. - Та преди малко исках да кажа, че вашият брат Хариезе се е провъзгласил за владетел на горен Кеми и благосклонно ми е оставил да управлявам само долната част на държавата.

Думите на фараона отекнаха в стените на залата. Промушиха се между гората от колони и излетяха навън през малките прозорчета около тавана.

“О, богове, успял е” – бе първата мисъл, която премина през главата на стъписаната Шепенвепе.

Първоначално новината я стресна, въпреки че отлично бе информирана за подготовката и хода на плана, чиято крайна цел бе заемането на престола от брат ù Хариезе. Обявяването му за владетел на горен Египет бе само първата част от начинанието и целеше да внесе смут и паника сред либийците. А когато ограничената вече власт на Осоркон отслабнеше още повече и по-голямата част от номарсите бъдат убедени да преминат на страната на Хариезе, тогава щеше да се изпълни и втората част от плана – пълното завземане на властта над цялата египетска земя.

Осоркон наблюдаваше изпитателно жрицата. Опитваше се да отгатне доколко имаше пръст в плановете на брат си. Забеляза мимолетното смущение у жената, възхити се на самообладанието и твърдостта, които се излъчваха от лицето ù.

-  Ще издадете ли заповед за военен поход срещу Тива, Ваше величество?

-  Ха, ха, ха – разсмя се искрено Осоркон и надигна златния бокал с гъсто червено вино. – Дори и голите деца по бреговете на реката знаят, че никой не би дръзнал да води война със слугите на Амон. Трябва да призная, че братовчед ми Хариезе е добър стратег. Избрал е най-подходящото време, когато настъпват празниците на Баст, а също така знае много добре, че повечето номарси не биха изпратили войници срещу Тива. Освен това враговете по границите ни само чакат да се появят вътрешни размирици, за да нахлуят в земите ни. Не, жрице на Баст, война няма да има. Не и в този момент – рече фараонът, съзнавайки, че посланията му ще стигнат по възможно най-бърз начин до Тива.

-  Значи само отлагате възмездието за по-късно? – попита внимателно Шепенвепе, която се опитваше да изкопчи повече информация относно бъдещите намерения на фараона.

-  Мога и да отлагам действията си, но никога не забравям. Обсипах брат ти с най-големи почести и дори му дадох титлата Велик пророк на Амон, а в замяна какво получих?... Неблагодарност и предателство. Да, предателство, но може би такава е волята на боговете. Все пак имам по-важни задължения, отколкото да разговарям за политика с една жена, пък била тя и върховната жрица на Баст. А освен това тълпата навън очаква зрелището си, така че да не си играем с търпението ù, нали? – рече Осоркон, изправи се от трона, давайки знак, че разговорът е приключил.

-  Така да бъде, Ваше величество – отвърна Шепенвепе, също стана и се поклони.

[1] Малката Баст

[2] Административни управители на египетските провинции (номи)