- Та накъде така, господине - попита Андрешко, защото след три часа размахване на камшика му беше станало скучно.

- По работа. Един от вашите са прави на безсмъртен и не си плаща данъците, та отивам да му секвестирам житото.

- От нашите, казваш... Не са такива хората тъдява, грешка някаква е станала.

- Ти Андрей Манов от село Триклюнци познаваш ли го?

- Как да не го познавам - къща до къща живеем.

- Значи няма никаква грешка - сега ще види той откъде изгрява слънцето.

 Андрешко се умълча. Не беше справедливо той да си плаща данъците като поп, а Андрей - не. От друга страна обаче беше беден като църковна мишка, имаше четири деца и проклета, мързелива жена. И имаше добра душа: "Ти ми докара тази беля на главата" - сигурно щеше да каже, след като му секвестират житото, да заплаче и да се напие.

- Андрей, значи... а аз се чудя откъде се замогна напоследък толкова, господин...

- Груев. Господин Груев ми викай.

- ... господин Груев! Гледай го ти тариката! Ще ви помогна да го намерите.

- Хитреци сте вие, селяците - гледаш го един такъв мръсен, опърпан, а под мръсотията - жив дявол. Само камшик ви оправя вас!

- Така си е, господине... господин Груев, което си е право, право си е. Та чуйте сега - щом приближим селото, слизаме от каруцата и се промъкваме тайно до хоремага. Вие се скривате зад селската чешма, аз влизам и започвам на висок глас да разправям как и тази година съм измамил бирника и съм го зарязал в блатото заедно с каруцата. От радост Андрей ще почерпи всички, вие в този момент влизате и го сгащвате.

- Да не ме пързаляш нещо, ей?! Трима мои колеги едва ги спасиха да не се удавят в селското ви блато.

- Няма да се притесняваш, господин Груев, всичко ще мине по мед и масло. Андрейчо ще гледа и ще мига като плъх в брашно.

Данъчният заби нос в шубата си и се замисли. Всичко се нареждаше прекалено лесно. Беше си подготвил спасителен пояс, сигнални ракети и суха храна за три дни, а се оказа, че нямало защо. Само дето я мъкна тази тежка раница.

- Ей, селяк, знаеш ли какво е сигнална ракета?

- Да не е онова, дето го пускаха предишните данъчни, докато седяха в блатото?

- Именно. Искаш ли да ти подаря три такива?

- Че защо са ми, господине... господин Груев. Ний сме прости хорица, таквиз неща не ни трябват. 

- Прости хорица... тояга, тояга за вас! Ти ли остави колегите ми в блатото?

- Няма да си кривя душата - аз ги оставих.

- Защо тях ги остави, а на мен помагаш?

- Защото те идваха да секвестират жито от други, а вие идвате да секвестирате житото на брат ми.

- Андрей ти е брат?! И ти ми помагаш да го хвана?!

- Беше ми брат, преди тате да му припише имота на Чокмаково бранище.

- Не мога да ви разбера вас, селяците! - промърмори Груев и се облегна назад. Напред проблеснаха първите светлини на Триклюнци. Минаха и през Чокмаково бранище -    това беше блатото, в което тримата бирници едва не намериха смъртта си.