- Та накъде така, господине - попита Андрешко, защото след три часа размахване на камшика му беше станало скучно.
- По работа. Един от вашите са прави на безсмъртен и не си плаща данъците, та отивам да му секвестирам житото.
- От нашите, казваш... Не са такива хората тъдява, грешка някаква е станала.
- Ти Андрей Манов от село Триклюнци познаваш ли го?
- Как да не го познавам - къща до къща живеем.
- Значи няма никаква грешка - сега ще види той откъде изгрява слънцето.
Андрешко се умълча. Не беше справедливо той да си плаща данъците като поп, а Андрей - не. От друга страна обаче беше беден като църковна мишка, имаше четири деца и проклета, мързелива жена. И имаше добра душа: "Ти ми докара тази беля на главата" - сигурно щеше да каже, след като му секвестират житото, да заплаче и да се напие.
- Андрей, значи... а аз се чудя откъде се замогна напоследък толкова, господин...
- Груев. Господин Груев ми викай.
- ... господин Груев! Гледай го ти тариката! Ще ви помогна да го намерите.
- Хитре ...