- Колко пъти да ти казвам, че го обичам! Мамо, просто не разбирам за какво ми говориш!?
- Ти си само на двайсет и две. Какво знаеш за живота? Трябва да учиш. Без образование си за никъде. Жулиет, трябва да се стегнеш. Хайде, сядай да чертаеш... виж кое време стана, а ти още не си започнала...
- Мрзая те! Мразя ВИАС! Мразя виии... всички, всичкиииии. - Жулиет затръшна входната врата с трясък.
Имаше нужда от въздух и самота. Тръгна към градинката зад блока. Седна на една от малкото чисти пейки и се загледа в минаващите хора. Зелените й очи проследиха една малка компания младежи, вървейки към спирката на автобуса.
„Сигурно отиват да се забавляват? Защо и аз не мога това? Защо не мога да се забавлявам?"
„- Ти наистина понякога ставаш голям сухар, Жули! - Петър я погледна насмешливо, когато тя му каза, че трябва да се прибира онази вечер в дискотеката." В спомените й изплуваха тези и още други думи. Приятелите й се сърдеха, защото не излизаше вече с тях.
„ - Ти луда ли си? Как ще чертаеш в ...