Ангели...
Седях в тъмнината на стаята, гледайки образа му на екрана на телевизора, и плачех. Просто образът му сложен на пауза. Завинаги на 21г. Откакто го видях за първи път преди близо десет години, винаги е така. Този образ и тази песен... Толкова... негова. Сякаш не е писана за някой друг трийсет години по-рано, а точно за него.
Как може? Защо? Не е честно! Защо ангелите винаги си отиват първи? Млади и прекрасни. Дали е, защото тъгуват за там горе?
"Зовът за помощ на един отчаян землянин". Не, молитвата на един ангел да се прибере у дома. Защо живея, защо умирам, защо се смея, защо плача?
...Спи, дете, спи!
*SOS d'un Terrien en détresse
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
