- Митоо, акъл нямаш, Мито! Хукнала ми по гледачи и баячи да ходи. Какви ще ги търсиш при Коньовски Влайчо? Като е толкоз близо до Господа той, що на него си не помогна, ами го влачиха с години по затворите? Другите тръгнал да оправя. Само сбира хората и им мъти главите. Пък те – будали, че му вярват и в устата го гледат. Откога ти думам Донка на доктор да я заведем! Ама оня хаирсъзин – мъжа й, от баща си и братята си я варди, камо ли при доктор да я пусне да иде. Турчин да ни беше влязъл в къщата вместо него, на турчин да я бях дал, по-голям рахат щеше да види чедото ни.
- Мълчи, бре Димитре! – моли се Мита, пък душата й като че с керпеден стисната.
- Ще мълча, аз! Няма да мълча. Ако се беше съгласила тя, досега да съм я прибрал у дома. И без туй ни дете, ни коте толкоз години. Само я тормози оня, че и цялата къща – и свекър, и свекърва, и девери са настръхнали срещу нея и като биволи с бялото си я гледат. Ама тя – не! Срам я било - какво щели да кажат хората! Те, хората – всеки у тях ...