Анкетьорки

АНКЕТЬОРКИ

/почти хумористичен разказ/

    Вкъщи съм си. Седя си на компютъра. Тъй де, седя си, чета си, пиша си вглъбена и направо се сепнах! Звъни се на външната врата! Ама се звъни яко, не тъй „международно“, както казваше актьорът Георги Мамалев в своя реплика, ами направо се звъни „по нашенски“ – дълго, продължително и настоятелно. Поглеждам часа – 17.15! Помислих си – това ще е „ВИК“-то - тя, инкасаторката понякога се прави на важна!

Отключвам, отварям и... гледам две ухилени госпожи, не много млади, но не са и възрастни. Няма „добър ден“, няма „здравейте“.

• Добър ден – казвам. Как влязохте, ние отваряме входната врата с чип?
• Ми тъй, влязохми след идна госпожа – каза по-възрастната.
• Ама, моля Ви, представете се, кои сте и какво Ви интересува? – ги попитах.
• Аз съм Паула...“ неуверено започна по-младата .

Чужденка, в първия момент си помислих аз.

По-възрастната и изглеждаща по-нахакана бързо каза:

• Аз съм Дора. Ний сми от Организацията за.....дъра, бъра..., задъхана издекламира тя едно

дълго, завъртяно име, което не разбрах, камо ли да запомня.

• Така – съгласих се все пак, а те извадиха от чантите си някакви листи и химикалки.
• Питами сички как живеят хората, та питами и теб – как живейти и ша са упрайм ли,

държавата ша са упрай ли?

Идваше ми да кажа:„карам я някак си, даже страхотно я карам...“, но реших да бъда по-отговорна, позасмях се и им отговорих:

• Ще се оправим, защото и държавата ни започва да се оправя. Ако всеки от нас прави каквото,трябва ще се оправим!
• Ма, верно ли? – рипна Паула.

В това време вратата на апартамента до моя рязко се отвори и се показа съседката Ивилина – млада, доста едра жена.

• Ма, какво искат тия, ма? – найбезцеремонно попита тя.
• Правят анкета за това как живеем – отговорих с усмивка.
• Оо-о, ама я ги майни тия , ясни са ми. Одат по етажите да крадат и получават социални -

почти ядосана каза Ивилина.

Паола вдигна вежди, а Дора доста високо отвърна на Ивилина:

• Аа-а, ни тъй, госпожа, ни убиждай!

От отсрещния апартамент надникна другата съседка:

• Какво става, тука, бе? – попита тя малко изненадана.
• Правели анкети! Лъжат! Такива окрадоха леля Фанка от втория етаж, защото ги пуснала, че

нали трудно ходи. Едната пита, а другата „вършей“ из стаите! Айде, да ви няма! – викна Ивилина.

Отсрещната съседка почти на себе си попита:

• Ми, кой им плаща на такива, бе?
• Кой, аз и ти, социалките, държавата вече доста ядосана отговори Ивилина и затръшна

вратата.

Всички се прибрахме, а „анкетьорките“ поеха към следващия етаж и чух, че звънят! Продължително, по нашенски!

Маргарита Иванова