26.09.2025 г., 21:32

Анкетьорки

195 0 2
2 мин за четене

АНКЕТЬОРКИ

/почти хумористичен разказ/

 

    Вкъщи съм си. Седя си на компютъра. Тъй де, седя си, чета си, пиша си вглъбена и направо се сепнах! Звъни се на външната врата! Ама се звъни яко, не тъй „международно“, както казваше актьорът Георги Мамалев в своя реплика, ами направо се звъни „по нашенски“ – дълго, продължително и настоятелно. Поглеждам часа – 17.15! Помислих си – това ще е „ВИК“-то - тя, инкасаторката понякога се прави на важна!

Отключвам, отварям и... гледам две ухилени госпожи, не много млади, но не са и възрастни. Няма „добър ден“, няма „здравейте“.

  • Добър ден – казвам. Как влязохте, ние отваряме входната врата с чип?
  • Ми тъй, влязохми след идна госпожа – каза по-възрастната.
  • Ама, моля Ви, представете се, кои сте и какво Ви интересува? – ги попитах.
  • Аз съм Паула...“ неуверено започна по-младата .

Чужденка, в първия момент си помислих аз.

По-възрастната и изглеждаща по-нахакана бързо каза:

  • Аз съм Дора. Ний сми от Организацията за.....дъра, бъра..., задъхана издекламира тя едно

дълго, завъртяно име, което не разбрах, камо ли да запомня.

  • Така – съгласих се все пак, а те извадиха от чантите си някакви листи и химикалки.
  • Питами сички как живеят хората, та питами и теб – как живейти и ша са упрайм ли,

държавата ша са упрай ли?

Идваше ми да кажа:„карам я някак си, даже страхотно я карам...“, но реших да бъда по-отговорна, позасмях се и им отговорих:

  • Ще се оправим, защото и държавата ни започва да се оправя. Ако всеки от нас прави каквото,трябва ще се оправим!
  • Ма, верно ли? – рипна Паула.

В това време вратата на апартамента до моя рязко се отвори и се показа съседката Ивилина – млада, доста едра жена.

  • Ма, какво искат тия, ма? – найбезцеремонно попита тя.
  • Правят анкета за това как живеем – отговорих с усмивка.
  • Оо-о, ама я ги майни тия , ясни са ми. Одат по етажите да крадат и получават социални -

почти ядосана каза Ивилина.

Паола вдигна вежди, а Дора доста високо отвърна на Ивилина:

  • Аа-а, ни тъй, госпожа, ни убиждай!

От отсрещния апартамент надникна другата съседка:

  • Какво става, тука, бе? – попита тя малко изненадана.
  • Правели анкети! Лъжат! Такива окрадоха леля Фанка от втория етаж, защото ги пуснала, че

нали трудно ходи. Едната пита, а другата „вършей“ из стаите! Айде, да ви няма! – викна Ивилина.

Отсрещната съседка почти на себе си попита:

  • Ми, кой им плаща на такива, бе?
  • Кой, аз и ти, социалките, държавата вече доста ядосана отговори Ивилина и затръшна

вратата.

Всички се прибрахме, а „анкетьорките“ поеха към следващия етаж и чух, че звънят! Продължително, по нашенски!

Маргарита Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Margarita Ivanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Развесели ме.Браво, хареса ми!
  • Мдааа, смях се със сълзи над '' автентичния '' език на анкетьорките... допълних го и с този на съседките.
    Но иначе звучи международно '' Анкетьорки от Агенция за социални проувания на общественото мнение ''.

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...