Антихит
Беше слънчев ден, случайно те открих. Ти обаче беше повече от безразлична към мен, направо може да се каже, че не ме хареса от пръв поглед. В знак на обич поисках стих да ти посветя, но ти ме погледна като земноводно и ме сиктердоса без предисловия. Потърсих в теб забравен бряг на любовта, но ти ме сряза, че това е брегът на потъналите ми гемии. Отчаяно ти казах, че като нежен звън вали твоя глас, но получих следното: "Аман от гейове! Заради такива като тебе страдам от вагинална сухота!" Уверих те, че като цветен сън животът ще бъде за нас, а ти ми показа кукиш, после отиде да повръщаш в близката тоалетна. Казват, че без любовта прозаичен бил света, ама аз и с нея видях прозата: ти, излизаща от тоалетната, с клатушкаща се походка и провиснала лига от повръщано, хвърляща мълнии от очите си. Без пламък горяла любовта, нали!
Таратанци - пламъкът от очите ти беше почти видим и доста по-осезаем, а аз се чувствах като Коперник, докато чака да доставят двата кубика дъбова дървесина, на които да стъпи за по-удобно привързване към стълба.
- Не можем ли две следи да оставим аз и ти? - пробвах за последно, а ти ме погледва право в очите и изрече окончателната си присъда: "Падам си по ФСБ, смотаняко!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илиян Митов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ