Punkass (Нечие създание)
26 35
11 июн. 2010 г., 19:54

Апатия. 

  Проза
737 0 3
1 мин за четене

И как да погледна света, когато той не гледа към мен?
И как да знам кога апатията ще ме напусне, след като нищо не идва да я замести?
Един и същи град.
Един и същи ден.
Сиво и пак сиво.

А аз съм човек. И искам да живея. Да живея и да ми харесва, че го правя.
А обстановката те смачква.
И атмосферата също.
Сиво и пак сиво.

Не съм негативна. Просто обективна.
Когато се оглеждаш и не виждаш това, от което имаш нужда, какво друго ти остава?
Остава ти да хванеш за ръка апатията.
А за другата ръка те хваща отегчението.
Сиво и пак сиво.

А ако можех да направя един голям скок и да ида другаде.
Някъде, където да се почувствам жива.
И да усещам хубавите неща.
Сиво и пак сиво, обаче...


 Искам да се махна. От света!

© Нечие създание Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не зависи понякога само от мен, за съжаление. Най е добре да изчезна нанякъде, за да си освежа главата. А Шоуто на Слави не го гледам. От много време няма с какво да ме впечатли.

    Хаха, ще дойда Крис, някой ден..
  • От теб зависи да направиш живота си по-цветен!Погледни как чужденците от Шоуто на Слави оценят България и са добър пример за нас, българите да не търсим недостижимото, а да вземем нещата в свои рьце!Поздрави и ще чакам нещо по-оптимистично!
  • Lost to Apathy...
Предложения
: ??:??