Апатия.
И как да погледна света, когато той не гледа към мен?
И как да знам кога апатията ще ме напусне, след като нищо не идва да я замести?
Един и същи град.
Един и същи ден.
Сиво и пак сиво.
А аз съм човек. И искам да живея. Да живея и да ми харесва, че го правя.
А обстановката те смачква.
И атмосферата също.
Сиво и пак сиво.
Не съм негативна. Просто обективна.
Когато се оглеждаш и не виждаш това, от което имаш нужда, какво друго ти остава?
Остава ти да хванеш за ръка апатията.
А за другата ръка те хваща отегчението.
Сиво и пак сиво.
А ако можех да направя един голям скок и да ида другаде.
Някъде, където да се почувствам жива.
И да усещам хубавите неща.
Сиво и пак сиво, обаче...
Искам да се махна. От света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нечие създание Всички права запазени
