(продължение)
- Здравей, Ирка... - започна колегата й Орлин - удобно ли е... аз ти се обаждам да те попитам... - беше забравил за какво се обажда май.
- Да, кажи... - Ирка се усмихна. Не беше забелязвала вълнението му досега. Орлин беше уверен и знаещ какво иска човек. Сега какво искаше? - Бих могъл и утре да ти кажа, в службата, ако не е удобно... - ама защо сега е така притеснен, беше обикновено почти груб, досаден и арогантен с всички. - той помълча малко. Някак усети, че е сама и доби смелост. В тези няколко мига Ирка почувства, че се вледенява от неговото желание и мисли - така й подейства. Хем страшничко, хем и приятно й стана, хем и възбуждащо. - Ирка, би ли ми помогнала с една статия, нещо искам да ме консултираш... Ох, извинявай, стотинките ми се разпиляха по пода...
Ирка чу как Орлин трака със слушалката отсреща и ругае... стотинките.
- Добре, Орлине - каза накрая Ирка, когато колегата й отново беше отсреща на телефонната линия. - Утре ще ти помогна с каквото мога. Казаха си ...