Понякога небесните тела се подреждат по много рядък начин и това е един от начините да се пораждат някои поверия. Много много по-рядко обектите в космоса се нареждат в уникален ред и така се раждат легенди...
Този ден бе специален, защото освен че имаше слънчево затъмнение се оказа и лунно затъмнение. Може би и за това да беше пътуването из пръстените на Границата, в което ме водеше Шира.
След дълго дълго ходене, за което не ми се влиза в подробности - ще кажа само, че едва не ми се изтъркаха подметките на маратонките, стигнахме до едно малко странно място, което явно бе целта на разходката ни. Докато седях на тревата, разтривайки краката си и унило мислейки за обратния път, Шира насочи вниманието ми към целта на пътуването - статуя на човек - мъж в реални размери, просто облечен в тъмни тонове и с качулка на главата, скриваща почти цялото му лице освен гладко избръснатата му брадичка, а ако леко напрегнех въображението си - почти можех да усетя и погледа му.
- Това е статуя на нашия Бог - най-после проговори котаракът.
Учудено го погледнах (Шира не богът), за да видя дали нещо не се шегува с мен, но ми се стори напълно сериозен, за това и попитах:
- Така ли?! Очаквах нещо по... по-котешко!
- Хъм - явно бе ред на големият котарак да ме изгледа учудено. - Какво по-котешко може да се очаква от този великолепен тигър?!
След това му странно изявление се вгледах внимателно в статуята, а няколко минути по-късно казах:
- Мисля, че разбрах. Хайде да се връщаме...
Шира не ме попита какво съм разбрал, а и нямаше нужда.