30 мар. 2010 г., 19:44

Аз

1K 0 1
1 мин за четене

Аз

 

         Кой съм аз? Тинейджър, изграждащ се човек.

            Понякога аз съм лошата невинна, неоценената. Понякога съм обичащата силно, болезнено и никой не забелязва. Понякога плача със сълзи, ридаене, но никой не чува. Аз съм оптимист, понякога реалист. Положително настроен, но понякога отчаян. Аз съм този, който се бори всеки ден с тези, които обича. Аз съм този, който се старае, който се нуждае от признание. Аз съм този, който иска да усети топлина, обич. Аз съм не търсещият материалното. Този, който се нуждае да се гордеят с него. Понякога съм аз  невинният, който поема вината. Аз съм, който изслушва и приема болката на другите. Този, който е силен външно, но малко знаят колко слабост има в него. Аз съм този, който е с недоизказаните думи. Този, който трудно казва  „Обичам те”, но ценящ тези думи. Този, който не си играе с значението им. Аз съм сянката на слабия, крепящ го силен и с вдигната глава. Аз съм този, който се вслушва в текста и смисъла на една песен. Този, който жадува за свобода без граници. Този, който иска да живее в свят добър, в който не съществува страдание. Аз съм този, който иска да бъде воден от сърцето си. Аз съм с душа голяма, побираща дори тези, които не ме обичат. Аз Съм. А ти кой си?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Грънчарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми... И то много... Продължавай да пишеш. Целувки

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...