30.03.2010 г., 19:44

Аз

1K 0 1
1 мин за четене

Аз

 

         Кой съм аз? Тинейджър, изграждащ се човек.

            Понякога аз съм лошата невинна, неоценената. Понякога съм обичащата силно, болезнено и никой не забелязва. Понякога плача със сълзи, ридаене, но никой не чува. Аз съм оптимист, понякога реалист. Положително настроен, но понякога отчаян. Аз съм този, който се бори всеки ден с тези, които обича. Аз съм този, който се старае, който се нуждае от признание. Аз съм този, който иска да усети топлина, обич. Аз съм не търсещият материалното. Този, който се нуждае да се гордеят с него. Понякога съм аз  невинният, който поема вината. Аз съм, който изслушва и приема болката на другите. Този, който е силен външно, но малко знаят колко слабост има в него. Аз съм този, който е с недоизказаните думи. Този, който трудно казва  „Обичам те”, но ценящ тези думи. Този, който не си играе с значението им. Аз съм сянката на слабия, крепящ го силен и с вдигната глава. Аз съм този, който се вслушва в текста и смисъла на една песен. Този, който жадува за свобода без граници. Този, който иска да живее в свят добър, в който не съществува страдание. Аз съм този, който иска да бъде воден от сърцето си. Аз съм с душа голяма, побираща дори тези, които не ме обичат. Аз Съм. А ти кой си?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Грънчарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми... И то много... Продължавай да пишеш. Целувки

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...