Пролог

-         Вземате ли този мъж за свой съпруг? – попита свещеникът.

-         Да! – получи като отговор.

-         А Вие вземате ли тази жена за своя съпруга? - зададе същия въпрос на мъжа отляво на него.

-         Да, разбира се! – каза младоженецът.

-         Тогава ви обявявам за законни съпруг и съпруга. Можете да целунете булката.

-         Да живеят младоженците! – викнаха всички. Да живеят ЕмДжей и ДжейДжей. Горчиво! Горчиво! Горчиво! Горчиво!

И пред всички роднини и приятели те сключиха устни като законни съпруг и съпруга. Най-сетне като семейство Хартмън. (HEART)

-     Бог ми е свидетел, много изстрадахте и сега с едно бебе на път и любовта на   феновете, както нашата, така и вашата, дано сте заедно, докато смъртта ви раздели – каза Дениз.

- Ще бъдем, мамо, ще бъдем. Нищо не искам повече от това да празнуваме като теб с татко двадесета, тридесета, дори четиридесета годишнина. Благодаря ви за примера, който ни давате. Обичаме ви. И ние.

Глава 1

1 юни, седем месеца по-рано

      -     Мамо, моля те, трябва да отида. Аз помогнах много, разпространих петицията и след  като събрах хиляда души из цяла България, успях да я предам навреме и на точните хора. Не може да го пропусна. А сигурно има още фенове, които ще отидат, но не са се подписали. Вече съм пълнолетна и имам всички пари, за да отида до София. А и няма да съм сама, Роуз и Диего ще са с мен. Ще отидем в събота и в неделя ще се върнем. Вече година чакам да дойдат в България. Няма да ти простя никога, ако не ми позволиш. Не отивам на другия край на света, а само на осем часа път с автобус оттук. Ще пътуваме в петък през нощта, а до концерта ще се разходим и ще разгледаме града. Прибирането ще е лесно. Затова пък ще се сбъдне най-голямата ми ми мечта. Моля те! Моля те!

      -     Не ми се моли! – заповяда Елизабет.

Тя беше красива жена, добра и умна, но л ишаваше децата си от най-важното, от обичта си. Като кариеристка и домакиня почти не ù оставаше време да обърне внимание на двете си дъщери, които с всеки ден все повече се отдалечаваха от нея и растяха само в упреци. Никога, каквото и да направеха, не можеха да угодят на майка си. Нейното мото беше: ако не е по моя начин, не е правилно. Затова и всичко, което имаше за правене вкъщи,  го вършеше сама. Така и ЕмДжей израсна като непоколебима идеалистка, а сестра ù Дестини, която впрочем беше любимката и винаги я глезеха много, иначе се цупеше с дни, стана лекомислено момиче. Мислеше само за външния си вид и отказваше да върши каквото я молеха да прави. В сравнение с ЕмДжей, Дестини обичаше да не се прибира с дни вкъщи и да пазарува каквото ù хареса. Стана разглезена и нямаше и най-малка представа от това, какво я очаква навън. За живота и опасностите, които крие. На свой ред ЕмДжей израсна без обичта на родителите си, но пък се научи сама да се грижи за себе си и след като никой друг не я обичаше, да се обича сама. Тя стана умна, красива и независима жена, нищо че все още живееше при родителите си и всеки ден и нощ делеше стаята със сестра си Дестини. Баща им, Джак, пък беше пенсиониран вече от година военен и обичаше да прекарва времето си с вестник в ръка, книга или ходеше на риболов. Винаги е искал поне едно от децата да беше момче, за да може да предаде на него уменията си и поуките,  на които го беше научил животът. Но уви така и не сполучи и Елизабет го дари с две дъщери, които той така и не намери начин как да разговаря с тях и да им обръща повече внимание. На свой ред, вместо да полага усилия, той напълно се отдръпна от тях и загуби връзка с тях. И с три жени около него, които поеха командването, загуби правата си като глава на семейството. Какво и да му кажеше Елизабет, каквото и да го караше да прави, всичко ставаше на момента. Дори дъщерите му, които имаха помежду си само три години разлика, можеха да го надвиват и да получават това, което искат. Ако ги погледнеше някой отстрани цялото семейство, можеше да каже, че бащата е мъж под чехъл. И така си беше, макар никой гласно да не изричаше това твърдение. Какво можеше още да се каже за тях отстрани, като ги погледнеш: те бяха едно щастливо и задружно семейство с домашни любимци – два пудела, но това беше само на пръв поглед. Джак и Елизабет имаха всичко - дом, един друг се имаха и две дъщери, които успешно завършиха колежа и още куп материални неща, с които затрупваха децата си и себе си. Някои хора, които си нямат нищо, биха се радвали на всичко това, но не  и ЕмДжей - тя винаги беше нещастна. Родена в Плевен, още като малка се беше преместила с родителите си в Русе и нещо винаги я дърпаше към родния ù град. Там прекарваше всяко лято и беше истински щастлива още от малко дете сред природата и далеч от градската шумотевица. Но дойдеше ли време да се връща за учебната година, винаги си тръгваше със сълзи на очи. Затова се беше зарекла, че като стане пълнолетна, ще напусне родителите си и ще отиде да живее в Плевен, щеше да довърши образованието си там в Медицинския или Педагогическия колеж и да се омъжи там. Децата ù щяха да израснат там, щастливи, колкото нея и когато ù дойде времето, остарее и побелее, щеше да бъде погребана там. Никой не знае каква е съдбата му и къде ще го отведе. Както не знаеше и ЕмДжей. Но това, което ù се случи, осъществи стократно мечтата ù за семейство и, макар далеч от своя роден град, тя беше най-щастливият човек на планетата. Когато срещна него, мъжа-мечта. ЕмДжей имаше много връзки и всяка от тях се проваляше, след това идваше друга и се повтаряше същото. Копнееше да срещне мъж, който да я обича заради самата нея и ума ù, но мъжете виждаха в нея само красотата ù. Тя търсеше в мъжете това, което семейството така и не ù даде и затова беше прекалено доверчива и лесно ранима. Но непрестанно вярваше, че един ден нейният принц ще дойде и ще я отведе далеч от всичко, което мрази и всички, които я пренебрегват.

-         Добре, обещай поне да помислиш и тогава да кажеш какъв е отговорът ти – каза ЕмДжей на майка си и в очите ù се четеше истинска тъга от поредното пренебрегване от страна на майка ù спрямо чувствата и желанията ù. Това най-много мразеше дъщеря ù в Елизабет.

-         Обещаваш ли? – попита отново ЕмДжей, след като не получи отговор на въпроса си.

-         Добре, все тая. Трябваше да изпълня още от самото начало заканата си да ти забраня да ги слушаш – рече майка ù, след като голямата ù дъщеря излезе от кухнята.

Очаквам вашето мнение, оценка и коментар, дори критика, за мен е важно да чуя какво мислите.