Аз съм тайна, себе си не разгадала.
Може би някой ден ще бъда друга. Ще намеря себе си и ще се разбера.
Ще се разнищя като като кълбо от прежда. Или от нерви.
Може би ще знам защо чувствата ми са непостоянни като вятъра.
Не зная що аз искам. Но искам, и обичам да го искам. Като малко и разглезено дете. С блестящи, молящи очи аз гледам и копнея. Искам да докосна, да опитам.
Но не мога аз да избера. Защото магазинът е голям, а пък светът безкраен. А аз съм малка, плаха и наивна.
Не се разбирам, не можеш да ме разбереш и ти. Не зная що е да си имам свое. Сърчице. Крехко, малко и чупливо. Като мен. Но желая да узная.
А дали?
Но искам и обичам да го искам. Да преследвам и да бягам. Ах, как тичам, като подплашена сърна от скършен клон.
Може някой ден да бъда друга. Не влюбена във вятъра, в движението сърна. Гонеща зората, търсеща луна.
А Жена. Спокойна, мила и добра. Намерила или намерена. Догонила или уловена. Не копнееща, а знаеща. Разнищена...или пък не?
Просто тайна, себе си разбрала.