Аз съм виждал и по-големи деца

Аз съм виждал и по-големи деца


  Помагах на Руми да решава листовки, изпитвах я. Заедно с нея и аз научих пътните знаци, та като се возя в колата с мъжа ми, да му правя забележки. Затова ги и учих, защото той не пие и ми каза, че и да изкарам книжка, няма да карам. Сигурно оттогава на пук се пропих, така да се каже. Абе трябва да има повод. Като във вица, дето двама мъже седят в една кръчма.
- Ти от къде си родом?
- От Москва.
- И аз. Какво съвпадение. Дай по този повод да пием по една водка.
- А на коя улица живееш?
- На улица „Горки".
- И аз. Гледай какво съвпадение. Дай  по тоя повод още по една.
- А в кой апартамент?
А то баща и син си поркали всеки ден, но поне не се напивали без повод.
Та така... Един слънчев ден Руми ми звъни:
- Изкарах книжка! Идвай да почерпя! Тука с двама колеги сме седнали да пийнем в нашата кръчма.
Обличам се и отивам.
- Запознай се, това са Петър и Павел.
Запознаваме се и... С Пешо като че се познаваме от стотина години, един през друг разказваме вицове.
- Чакай аз да ти кажа!
- Не, чакай аз, да не го забравя!
  Изкарахме си чудесно. Мина известно време и те пак се обаждат да се видим. Отиваме пак на кръчмичка и... луд смях. Пешо - готин, духовит. Изпращат ни и Пешо ме гушка.

• - Какво правиш, бе мойто момче?
• - Искам да те целуна.
• - О, не може.
• - Защо?
• - Защото имам кариес профунда на пети горен в ляво.
• - А, стига бе и аз имам точно там.

 Не мисля, че на челото ми пише на колко съм години и че съм омъжена и имам две деца. Просто Пешо е двайсетгодишен, а аз на 29 години. Не че не се случват и такива неща, обаче на мен лично ми идват в повече. Нямам гувернантка, сама си гледам децата и просто няма кога и с Пешо да се занимавам. Пък си и мислех, че Руми му е казала, че съм омъжена. Защо ли? Тя пък да не е клюкарка, та всичко да му казва.
След няколко дни те пак се виждат и Пешо я пита:
- Тая на каква се прави? На недостъпна ли?
- Пешо, тя не е за тебе. Тя е по-голяма и е омъжена. Има две деца.
- Колко?! Е, какво от това, аз още не съм решил да се женя за нея и да я развеждам. Въпреки, че е идейно, тъкмо няма да се мъча да правя деца. Направо ще си имам две. Ега ти кефа!
- Не се прави на луд! Та тя е на 29.
- Сигурна ли си?
- Да! И има син на десет години.
- На колко-о-о?!
- На десет, защо ме гледаш така?
-  А, нищо. Е, аз съм виждал и по-големи деца, де... Е, ти ме разби! Не мога да повярвам, а аз исках да ми стане гадже.
Е от тогава ни излезе лафа: „Е, аз съм виждала и по-..." По-готини, по-грозни, по-млади от теб. Някоя колежка като каже: „Вижте колко съм готина с тази рокля!" И ние с Руми се обаждаме: „Е, ние сме виждали и по-готини от тебе! Мис Свят, мис Вселена, де!" Някоя колежка каже: „ Леле колко съм остаряла!" - ние веднага: „Ние сме виждали и по-стари от теб. Динозаври, мамути... Да се успокои, че не е най-старата тя. Нали за това са приятелите, няма да й кажем: „Верно, много си стара!" Не сме такива.

 Та за Пепи.Той все ме канеше във тях на гости и аз му отказвах.
- Добре де, тогава ме покани у вас, аз няма да ти откажа!
На Руми й казах:
- Добре, че не го поканих. На мен толкова ми е акъла. Вместо да се дърпам, можех направо да му кажа: „Айде, щом толкова искаш, да те водя у нас." Чак като го поканя вътре да му река: „О, ама аз забравих, че съм омъжена! Я, даже съм имала две деца. Леле колко съм разсеяна!" Той така е реагирал, че имам голям син, а я ако бях го запознала с мъжа ми и двете деца, щеше направо да изпадне в шок. После - защо мъжете обръщат табелките? От такива щури жени, дето дори външният им вид лъже.

 Сега си мисля, а ако си направя и пълна промяна направо ще изглеждам като сестричка на внучката. Само че тогава ще се правя, че не познавам мъжа ми. Дали пазя телефона на Пешо? О, Пешо ще ми е стар. Ще си намеря нещо по-така. Ще искам да ме направят като внучката едно към едно. Ще взема нейна снимка. Ще сме си като близначки, та да не ме питат коя е по-голяма. Като е, да е!

  И си мисля и друго. Що сега не ми е Пешо! Ще се дърпам ли? Тогава да бях с тоя акъл, ама на... Ми то срамота! Ще станем с мъжа ми на по деветдесет години и той ще ме попита:

- Скъпа, ти изневерявала ли си ми?

Е, ако не съм, нали ще го разстроя, милия. Ще си помисли: „Та  аз ли съм най-големия балък, та й се навих?!"  Ще взема да се обадя на Пешко. Две-три бръчки имам повече, ама той може и да не помни колко са ми били. Едва ли ги е броил. То къде са двайсет и девет години, къде са... малей! То стана като... На Стоянка Мутафова все й викали: „Ей, много си хубава! Не си мръднала, същата си си!", „Е, та аз, ако така съм изглеждала на трийсет като на осемдесет, ега ти дзверо съм била. Та и мойта излезе същата.

Абе аз съм виждала и по-щури жени от мен, ама няма да ви казвам адресите, да не съм клюкарка.