Б ай Иван
(полухумористичен разказ)
В нашето външнотърговско обединение течеше поредната реорганизация. Двете обединения, слели се преди две години, сега се роеха на три. Моята кантора попадна в най-новото творение на социалистическата организация на външната търговия. Два-три дни след суматохата по местенето на бюра и класьори по етажите, ме извика нашата симпатичка кадровичка. Беше нова, и макар с друго фамилно име, съвсем скоро се разбра, че е съпруга на новия ген. директор. Както се досещате, такива “тайни” много бързо се разкриват в нашите среди, където всеки дебне всеки.
Другарката Колчева ме посрещна с чаровната си усмивка, стана от мястото си, протегна ръка към моята и дълго я държа, докато разговаряхме прави. Естествено, аз още не знаех чия съпруга е, и вече си представях едно ново служебно флиртче. Пък кой знае, може и нещо повече да се получи. Кой държи ръката на един обикновен директор кантора повече от пет минути просто така? За тези пет минути симпатичната кадровичка ми с ...