7 апр. 2025 г., 01:12

Баронът и златната рибка

533 0 10
3 мин за четене

Басейнът беше голям, с бъбрековидна форма, в чиято извивка бе разположен открит воден бар. Като мъниста на огърлица около водното деколте се нижеха бели чадъри, под чиято сянка кротуваха редици бели шезлонги с бели дюшечета, опнати върху тях за по-голям уют на гостите на хотела.

Собственикът му бе наел много известен архитект да проектира това място, наплащайки му безбожна сума, за да си гарантира безупречен стил. Но впоследствие бе решил да добави собствен дизайнерски щрих към екстериора и бе изтипосал в единия край на басейна огромен надуваем пингвин. В пристъп на очевидно патологично влечение към кича, бе добавил и гипсова статуя на царя на животните, за която моделът бе взет едно към едно от стражите на столичния Лъвов мост. 

Тези пасквилни щрихи към иначе изискания стил на мястото обаче никак не притесняваха почиващите. Дори напротив – предизвикваха у тях неприкрит възторг, изразяващ се в безкрайни селфи сесии пред нелепата декорация. Това изумяваше до дъното на душата Барон Байрон – хотелския котарак, който прекарваше по-голямата част от времето си именно край басейна.

Писанчото беше като негатив на пингвина – чисто бял, с черно коремче. Но с него никой не си правеше снимки. И не само че не влизаше в кадър, ами най-безцеремонно бе гонен от басейнгуващите. Много често дори с мокри ритници. Но тъй като шутовете му бяха нанасяни с боси крака, не му причиняваха физически травми, само душевни.

Въпреки неприязънта на обитателите на шезлонгите към него, Барон Байрон неизменно се промъкваше отново и отново близо до водата. Гените, наследени от неговите предци, наивно му нашепваха, че има ли вода, в нея има и риба. А той обичаше риба и от сутрин до вечер дебнеше кога тя ще се появи в този водоем. Несъвършеният му котешки мозък не разполагаше с достатъчно знания за естествените местообиталища на рибните популации и той не осъзнаваше, че всуе се върти край тази ялова вода. Притесняваше го единствено мисълта, когато чудото се случи и в басейна се мерне рибена опашка, да не бъде изпреварен от пингвина – също минаващ за заклет риболюбец. Все пак разчиташе, че лъвът, бидейки му далечен роднина, ще защити честта на фамилията и ще разпердушини натрапника.

Но изтичаха последните дни на поредното лято, а риба не се мяркаше тъдява. Байрон знаеше, че с отлитането на щъркелите басейнът ще пресъхне, хотелът ще хлопне врати и собственикът му ще се прибере в столичния си дом, а той ще остане немил-недраг да чака завръщането на щъркелите край сухото басейново корито. Щяха да приберат дори шезлонгите, на които се изтягаше през летните нощи, щом почиващите се оттеглеха за вечерна разпивка в крайбрежните капанчета. И докато прочувствени сълзи премрежваха очите му при тези мисли, я съзря – в басейна плуваше истинска златна рибка. Тя се плъзгаше до близкия му край, почти на повърхността.

Барон Байрон не се поколеба и секунда. Протегна лапата си и я сграбчи. В същия миг тя се разпищя пронизително и хората наскочиха от шезлонгите. Котаракът се огледа притеснен и почти веднага осъзна, че пищи не плячката му, а някакво детенце. С русите си къдрички и бяло личице то приличаше на ангелче. Врещящо ангелче. Сащисан и стиснал рибката между зъбите си, Байрон тутакси спринтира като прериен мустанг. Пищенето на ангелчето в детски образ се опита да го догони, но полека-лека изостана, докато в един момент съвсем се изгуби от слуха му.

Чак тогава котаракът забави ход и се притаи зад едни разчорлени храсти в края на курорта, далеч от хотела. Наоколо не се виждаше жива душа и той реши, че сега е моментът да се наслади на своята плячка, унищожавайки с последната й костица всички улики на престъплението си. С неприкрито блаженство пусна на земята рибката и я затисна с лапата си да не избяга. По всичко личеше, че тя няма такова намерение, което леко го разочарова. Но в името на сбъднатата мечта, великодушно се примири с липсата на съпротива от страна на жертвата му. Понечи да отхапе опашката й, но тя се оказа твърде жилава. Пластмасовият вкус, който усети в устата си, пък окончателно го разочарова.

А там, край хотелския басейн, едно малко ангелче още продължаваше да плаче за любимата си гумена играчка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Фъртунова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

  • Успех!
  • Благодаря, Yuri!
  • Благодаря ви, Люси и Анихид! То сълзата и смехът си вървят ръка за ръка.
  • В този разказ за мен нямаше нищо смешно, дори усмивка не предизвика. Но, хайде.. моето чувство за хумор е доста особено.. Пропит с тъга е разказа, с една тягостна тъга... И не само, заради сблъсъка между очакванията и суровата действителност, всичко преди това, дори като описания и изборът на това кое и какво, и как да бъде описано е тъжно. Но това е моето усещане... Тъжната действителност на каквото и да е, не винаги и във всеки буди смях. Някои дълбоко се натъжават на Бени Хил и Чарли Чаплин.
  • Браво, Яна! Успех! 👍

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...