Басейнът беше голям, с бъбрековидна форма, в чиято извивка бе разположен открит воден бар. Като мъниста на огърлица около водното деколте се нижеха бели чадъри, под чиято сянка кротуваха редици бели шезлонги с бели дюшечета, опнати върху тях за по-голям уют на гостите на хотела.
Собственикът му бе наел много известен архитект да проектира това място, наплащайки му безбожна сума, за да си гарантира безупречен стил. Но впоследствие бе решил да добави собствен дизайнерски щрих към екстериора и бе изтипосал в единия край на басейна огромен надуваем пингвин. В пристъп на очевидно патологично влечение към кича, бе добавил и гипсова статуя на царя на животните, за която моделът бе взет едно към едно от стражите на столичния Лъвов мост.
Тези пасквилни щрихи към иначе изискания стил на мястото обаче никак не притесняваха почиващите. Дори напротив – предизвикваха у тях неприкрит възторг, изразяващ се в безкрайни селфи сесии пред нелепата декорация. Това изумяваше до дъното на душата Барон Байрон ...