28 нояб. 2018 г., 13:06

Белият кон 

  Проза » Рассказы, Юмористическая
576 0 0
3 мин за четене
Тази творба се посвещава на всички жени, които все още таят в себе си малки момиченца и които са закърмени с приказки за Снежанки, Пепеляшки, пепелянки, Спящи красавици, джуджета и принцове.
Оня ден бял кон ми пресече пътя, още колко да го чакам тоя принц?
Коня малко дръглив ми се видя.
Липсваше му половин ухо, понакуцваше леко и тук-таме нямаше грива - явно дърт, но все пак бял.
Е не снежно бял, като се замисля май малко сивееше нещо.
Абе май си беше направо сив.
Добре де!
Сив Кон ми пресече пътя,
поне братовчеда на принца не може ли?
Аз и без друго неща баш принцове, много са ми лигави едни.
Не искам вани от мляко, шампанско и дълги перчеми.
Е, не искам и да ми мирише на пот и на лук. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Данчева Все права защищены

Предложения
: ??:??