Беше следобед. Наближаваше 15 часа. В малката психиатрична болница, която може би неслучайно беше построена до гробницата, се събираха още веднъж поетите наркозависими. Причината срещата да в бъде точно в болницата за луди не бе поради това, че поетите бяха не добре ментално, просто в малкото градче и в околностите единствено тук се намери свободна зала за група поети наркомани.
Групата беше от около десет човека. За техен отговорник бяха назначили една психоложка, наскоро дипломирана двайсет и четиригодишна и с доста идеализирана представа за света. Оставаше като наивно детенце при поетите, които може би някак необичайно, но бяха само мъже. Те бяха на различни възрасти. Имаше на 20, 30 и 40 години. Но един от тях се отличаваше от останалите. Докато повечето бяха с доста небрежно облекло, несресана коса и в доста окаян вид, то той или Христо идваше на всяка среща поне с чисти дрехи. Докато останалите преди започването на срещата бяха с малко тефтерче и молив в ръка, Христо гледаше конц ...