(Без)Делниците на един писател- част 16

– Четирима наведнъж. Явно Негова Мрачност не е останал с много приятни чувства след последния ни разговор. Моля, госпожи и господа, представете се за протокола. Макар че вече се досещам за имената ви.

Четирите фигури изглеждаха внушително огромни, нереално могъщи и заплашително враждебни. Двама мъже и две жени, носещи дълги роби с качулки, прикриващи немъртвите им лица. Всяка роба бе в убит камуфлажен нюанс съответно на червеното, черното, землисто зеленото и кафявото и ушита от издръжлив груб плат. Сякаш нарочно изработена, за да се носи непрекъснато. Поясите, които ги препасваха, носеха характерните за всеки един от тях символи: оръжие, вилица в сълза, знак за биологична отрова и череп . 

– Война, Глад, Мор и Смърт. Изразяваме искрените си почитания към Ваша Божественост и с готовност ви предоставяме услугите си. - започна неформалният лидер на групата, Смърт. Висок скелет, в чиито очни кухини блестяха яркосини светлини.

– Благодаря за предаността! При все, че историята помни вярната ви служба към Всеотеца, на този етап сте подчинени на Самаил. По каква причина?

– Не сме сред най-позитивните герои все пак. Светлата половина никога не ни е приемала напълно, а от Всемирния потоп насам съвсем ни промениха категорията на труд. Сътворение реши, че Конниците сме твърде голям разход за хазната и че при следващия апокалипсис ще го кара по-скромно.- включи се Война. Тя беше ярка дама, чието лице бе намацано с традиционни за езичниците бойни шарки. Косата ѝ - сплетена на множество плитчици във викингски стил. Тялото-  осеяно с татуировки, но те по-скоро прикриваха белезите от поражения, придобити  през всичките човешки епохи досега.

 – Ако ни беше викнал по-рано щеше да има ей такива грамадански поличби. Ама като ще минава метър…- включи се Глад, разпервайки изразително ръцете си. Тя също бе жена, но външността и предизвикваше нещо средно между отвращение и жалост. Мършавото ѝ тяло приличаше на зле тапициран с долнокачествена кожа скелет. 

– Заради неизгодните условия решихме да сменим лейбъла и вече официално сме от лошите.- завърши Мор. Неговата физика също не бе за завиждане, още повече че видимите участъци от тялото му бяха изпъстрени с дълбоки гноясали язви. А където нямаше гной, течеше сукървица.  Кървясалият му и възпален поглед изглеждаше безкрайно уморен и безвъзвратно помътнял. 

– И как е? Вероятно не сте пропуснали последния мач. Призванието си остава такова, дори да те разжалват по документи.

– Абе малко постничко ми дойде. Без едничка пусната атомна бомба, някоя скоропостижна пандемия или тотално изядена от скакалци зърнена реколта си е жива трагедия. То наистина няма за какво да слагаш парадния костюм и да яхваш кобилата.- отговори пръв Смърт.

– И някак си много лекичко мина. Как тъй, без да се затрият поне две трети от населението, примерно. Че за какво беше тоя Апокалипсис? Не си струва даже да си го отбелязвам в календара- продължи Мор.

– Пълна безвкусица. Къде остана изяществото на последните мигове на бойците, които плачат пред снимките на семействата си, докато наблюдават на хоризонта надигащата се зловеща гъба? Не, пълно разочарование. Направо не ми го побира умът.- добави Война.

– Абе и аз не съм фен на разигралата се пародия, ама имам идея защо така е решил Бащата на живота. Хубаво я погледнете приемницата му. Ми че то младо, зелено. Как ще се справи с Трета Световна,  със смъртоносен вирус или с всемирен глад? Тренинг трябва. С наша помощ, след още две-три разигравания ще станеш експерт. Пък и изглеждаш свястна. Няма да се вживяваме прекалено, че да ти мътим водата. Две столетия, най-много и Земята ще си е същата мизерия. Не е нужно да се напрягаме. Те твойте хора прекрасно си се справят и сами.- включи се Мор.

– Трогната съм, наистина. Но засега нямам подобни планове. Смятам да поддържам баланса далеч от сътресения.

– Всички младоци така разправят в началото. До идването на поредния Месия. Я кажи, наскоро някой да е осъществявал близък телесен контакт с ангел? Имам предвид, от женски пол, разбира се. Ангелите са все мъже и направо ги съжалявам, миличките. Дали са обет за безбрачие и непорочност, а постоянно общуват с човешки жени по ред професионални причини. Пък нали ги виждаш как изглеждат. С тая плейбойска външност и съвсем нормалното удрящо тавана ниво на тестостерона им трябва непрекъснато да си бият бромат. Хич не им е лесно. Ако има по-страшна липса от тая, здраве му кажи! - включи се Глад.

– Какво общо има идването на Месия с края на света?

– Нов божествен пратеник означава рязка промяна в Баланса в полза на Светлината. Това автоматично дава повече права на Мрака и разширява полето му на действие. Традиционно, в такива случаи се зачева и по един Антихрист. Образно казано. За запазване на Равновесието. Друг е въпросът като пораснат двете издънки на родовете си какви ще ги забъркат. Любовта е едно от двете неща, в които всякакви средства са позволени - отново се включи Война.

– Но нали ангелите по презумция са непорочни и им е забранено да влизат във връзки?

– На теория. Но ако Върховната Светлина реши, може да удостои специално избрана от него жена с честта да зачене и роди следващия Божи син. Или дъщеря. Все пак живеем във време на равноправие. Как точно смяташ, че ще се осъществи това? Непорочното зачатие е приказка за наивници и емоционално лабилни индивиди. Затова се дава разрешение на някой от белокрилчовците да му отпусне края за известно време. Тогава човешката жена и ангелът ще се заемат с това тъй приятно и винаги недостатъчно като времетраене занятие. Желателно е да бъде по взаимно съгласие, тъй като последния път нещата не се развиха съвсем по план. Имам предвид, Месията реши да остане едва ли не пръв и последен от вида си без да проявява необходимия интерес към противоположния пол, а майка му цял живот трябваше да преглъща срама си от това, че са се възползвали от нея в безсъзнателно състояние. Не е много романтично, нали? И пропагандата за всемирна любов почва да издиша при такива обстоятелства. Затова още тогава Сътворение се закле, че следващия път ще доизпипа както трябва нещата. Любов, взаимопомощ, саможертва… Всичко необходимо за съвършения романс. И много, ама много секс!- замечтано заразказва Глад.

– Да приемем, че описаното от вас се осъществи. Къде в цялата история се вписва Антихристът?

– Е, хайде сега! Все едно от небето падаш! Самаил е най-изкусният прелъстител. Достатъчно е да си набележи някоя и е въпрос на броени секунди да стане негова. Разбира се, придържащите се към образа на праведници са най-привлекателни. Развенчаването на привидните светци му е любимо занимание. Искрено се възхищавам на болестната манийност, с която го прави.- рече Мор.

– Значи в мига, в който се разбере за идването на нов Божи син се активира проектът по сътворяване  на нов Антихрист?

– Естествено! Макар, че веднъж имаше прецедент. Там нещата бяха петдесет на петдесет. Грозна история. Смъртната знаеше, че трябва да роди необикновено дете. Обаче не очакваше такъв развой на събитията. Роди близнаци, от двама различни бащи. Едното дете беше очакваното от нея божествено чедо, а другото- е, сети се сама. Не достигнаха пълнолетие. Заедно с взаимното им унищожение изчезна цял континент. Атлантида, вероятно си чувала. Доста работа имах в оня паметен ден. - с нотка на прискърбие оповести Смърт.

– Виж сега, ти си симпатяга и ние наистина не изгаряме от желание да се провалиш в новата си роля. Макар да е приятно да се поразвихрим прилично веднъж на две хиляди години, няма да го сторим без доброволно разрешение или ясна заповед. Обаче ако на света се пръкне дете от кръвта на  човешка жена и семето на Самаил, ще знаем че е включено обратно броене до следващата ни бляскава поява.- предупредително произнесе Мор.

– И ще ти пратим ярки знамения. Да си се подготвиш подобаващо.- еуфорично изтърси Глад.

– Добре, мисля че изчерпахме темата. Ще имам предвид съветите ви в случай на програмиран следващ край на света. Какви са изискванията ви към новия ви работодател?

– Ти пък! Нищо не искаме! Всичко е от хубаво по-хубаво! Виж в колко интересни времена живее твоят род човешки. Идеални да се отчаяш дълбоко от живота и да минеш на Тъмната страна без много много да те уговарят. Днешната  световна ситуация потвърждава правилото, че е достатъчно на един човек да му отнемеш надеждата, за да го превърнеш в безмозъчен роб.- отговори Смърт.

– Аз никога не съм таила у себе си надежди. Затова пък винаги съм успявала да постигна своето. С постоянство, не с празна вяра и нищо неструваща надежда. Благодаря ви за разговора, дадохте ми храна за размисъл.

– И не забравяй че трябва да рекламираш Всемирната любов по всички възможни начини! То си е традиция. Като тази, обетът на тъмните да се нарича “Пътят на лявата ръка”.- напомни услужливо Война.

– Щеше ми се поне любовта да не бе стока, нуждаеща се от реклама и превърната в разменна монета в отношенията на безсмъртните.

– Колкото по-нависоко се качваш, толкова по-абсурдно ти изглеждат нещата, които доскоро си наблюдавала от долу и от които самата ти си била част. Считай го за бонус към договора. “Мъдро прозрение. Само за нови богове и богини”.- завърши Смърт.

Той бе някак си най-убедителен в разясненията си. Все пак бе наблюдавал смъртните най-дълго.

Аделина кимна на четиримата колоритни събеседници и напусна дълбоката и тъмна пещера,  която обитаваха през по-голямата част от вечността. Тук имаше всичко, необходимо за едно приятно дежурство, до следващия път в който алармата щеше да ги призове да се облекат с чисто нови и ярки роби и да оседлаят жребците си…